Студентка и баща й преоткриха роднините си в Горска поляна

Знаете ли какво е “джурджук” и “прусурник”? Ами “стимбиличка” и “занику”? В групата на село Горска поляна във фейсбук се заформи цяла дискусия по този въпрос, след като студентката от Бургаския университет Теодора Бързева помоли местните жители да споделят диалектни думи от своето село.

“Джурджук” е човек или животно, което върви след теб неканено, обяснява Марияна Добрева.

За отгатнатото значение на думата “прусурник” – дървен печат за украса на хлябове, пък кметът Стоян Михов обеща почерпка. “Баба ми Ангелина го правеше с две вилици/бунели/”, допълва Славка Кратункова.

“Стимбиличка” е ръченица, обяснява отново Стоян Михов.

А думата “занику” се използва в село Камен връх -така наричат килера, казва Мария Радкова.

Над 540 са вече коментарите под публикацията на студентката Теодора Бързева, събрани само за около месец. А на 3 октомври самата тя дойде с баща си в Горска поляна заедно със свои състуденти. Поканата към тях отправи Мирена Граматикова, която наскоро ремонтира бащината си къща в селото.

В Горска поляна Теодора Бързева се запозна и със свои родственици. Всъщност тя е знаела, че корените й са от тук, но не е предполагала, че има живи роднини. Оказа се, че това са професор Георги Бързев и Стоян Иванов.

“Въпреки разрухата обхванала голяма част от селото, бях очарован от посещението на това вълшебно място родило толкова прекрасни хора, искрено се радвам, че се докоснах до миналото на моите предци”, сподели след това бащата на Теодора – Маргарит Бързев. Неговият баща – Иван Бързев и професор Георги Бързев са първи братовчеди.

“Щастлива съм, че запознанството ми със Станка Козарева ме доведе до това малко селце, съхранило толкова спомени.

С удоволствие изслушах всяка история, която ни беше разказана! Вече нямам търпение пак да дойда, за да чуя още…

За мен беше удоволствие да посетя родното село на моя скъп дядо Иван Бързев.

Впечатлението ми за жителите на Горска поляна е, че те са едни усмихнати и гостоприемни хора с ГОЛЕМИ сърца.

Въпреки че ме предупредиха да не очаквам кой знае какво от скромното село, аз останах изключително впечатлена. Хора се връщат ентусиазирани към старите къщи, за да ги ремонтират и да се върнат към спокойствието, макар и само за почивка.

Оценявам липсата на обхват като нещо много приятно…какво по-хубаво от това да избягаш от натоварения град, да се скриеш от ежедневието в това малко райско кътче, далеч от всички, да вдишаш от чистия въздух и да се порадваш на някоя друга крава.

Най-много снимки си направих на църквата – мястото, което макар да е малко и скромно, бе поддържано.

За мен това бе един съботен ден, изпълнен нови хора, които ми донесоха безкрайно много усмивки и положителна енергия!

Благодаря на Мирена Граматикова за организацията!”, написа и Теодора.

В църквата баба Стаматка отговаряше на всички въпроси на гостите – за иконите, за историята на надписите. Те обиколиха и паметниците, улиците, видяха къде е и мястото, на което преди години е била издигната дядовата им къща. А на обяда у семейство Иванови продължи дискусията за диалекта и историята на местните родове, разказа за “Крайгранична искра” кметът на Горска поляна Стоян Михов с благодарност към организаторите и пожелание и за други такива срещи.