Интересна и стойностна, изложбата „Освобождението“, бе открита снощи в Художествена галерия „Жорж Папазов“-Ямбол. Тя е своеобразен отзвук от 17 януари – денят на Освобождението на Ямбол от турско робство и въведение към големия национален празник 3 март, макар че за стартирането й нарочно бе избран ден обикновен между двете празнични дати. Експозицията включва личности и събития, които довеждат до възраждането на българската държавност след 500-годишно османско владичество. За показаното в залата разказа художникът Петър Тепсизов. То е предимно от 
графичния фонд на галерията, има и няколко творби от скулптурния фонд – напр. скулптурата на Ради Колесов, дело на Димитър Бойчев, която рядко е показвана на публиката за разлика от орелефе му на фасадата на читалище „Съгласие“, който може да бъде видян по всяко време. „Графиката е много особена, интимна техника, близка до хартията, книгата, разказа. Графиците се занимават с оформление на книга, печат, илюстрация, шрифт, плакат, изобщо графиката е близка до книжнината и просвещението“, разясни Петър Тепсизов. В настоящата изложба са показани и графични техники, към които българският график рядко посяга напоследък. Това са дърворезби на Веселин Стайков – световно признат майстор на гравюрата, печелил 
една след друга две големи награди – златен медал във Варшава за дърво и Гран при в Париж. След тях към него започват да валят покани да организира свои самостоятелни изложби в световни центрове на изкуството като Париж, Виена, Мюнхен, Венеция, Берлин, Москва, Прага, негови изложби са организирани дори в Чикаго. Като професор в Художествената академия той въвежда нови за България техники като гравюрата върху метал, като литографията, литогравюрата. Подготвя поколение графици – вкл. нашият съгражданин Георги Зайков е завършил при Веселин Стайков. Четирите творби на Стайков, показани в изложбата, са най-ценните притежания в графичния фонд на художествената галерия, отбеляза 
Тепсизов. Друго ценно в експозицията са подготвителните рисунки за илюстрации към книги на Борис Ангелушев, творец също със световна величина. Работил е в Германия в най-големия немски вестник, излизащ на 4 езика – подобен на нашия „Стършел“, но в огромен тираж, специализиран за илюстрация – карикатури и сатирични рисунки. Именно за тези свои сатирични рисунки на антифашистка тематика през 1933 г. Борис Ангелушев се завръща в България и веднага става един от основоположниците на оформлението на българската книга. Има огромен принос за развитието на шрифта, работи с един от най-именитите представители на модерното в България Гео Милев – илюстрира 
негови книги. Борис Ангелушев прокарва пътя на модерния графичен език, отбеляза Тепсизов.
Сред графиците, чиито творби са изложени в залата, присъстват имената и на художници като Георги Атанасов, Ганчо Карабаджаков, Иван Димов, Цветан Казанджиев, Петър Чуклев и мн. др.
Изключително увлекателна, а и даващ много поводи за размисъл, беше втората част от откриването, в която историкът Христина Женкова разказа за хората и събитията от времето на Освобождението, намерили място върху графичните изображения. Нейната беседа публикуваме изцяло и отделно под заглавие „Думи за Освобождението в един непразничен ден“ (заглавието е на редакцията). https://delnik.net/%d0%b4%d1%83%d0%bc%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%
Източник: delnik.net
