Лицата на Ямбол: Диан Ставрев
Казвам се Диан Ставрев и съм студент. Уча Право и Авторски театър в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Роден съм в Ямбол, където бях част от театрална група “Палечко” в продължение на 4 години. В момента живея в София. Покрай законите и сцената, харесвам да пътувам и да откривам нови места.
–Здравей! Какво видя днес в огледалото?
– Здравейте! Видях, че може би е крайно време да се подстрижа.
– Суетен ли си?
– Да. Това рядко ми помага.
–Къде искаш да си сега?
– На хамака в прохладния двор на любимата къща в Хаджидимитрово. Поне ми е наблизо.
-Какво те вдъхновява?
– Всичко около мен. Никога не знам откъде ще дойде вдъхновението – може да е от музика, филм, книга, човек. Най-често от природата и от конкретни събития.
–Какво те кара да се усмихваш?
– Успехите на близките ми хора.
–С какво не се разделяш?
– С неприятния си навик постоянно да мисля за бъдещето и да планирам.
–Последната книга, която те вдъхнови?
– “Сбогом на оръжията” на Хемингуей
-По-рационален или по-емоционален?
– По-рационален. Старая се възможно най-често мисълта, а не емоцията да ръководи действието, но невинаги се получава. Хора сме, все пак.
–За какво не ти стига времето?
– Да се оплаквам, че нямам време.
–Какво би променил около себе си?
– В отношението между хората: да спрем да се ядосваме един на друг за глупости. Един живот не трае толкова дълго, защо да го пропиляваме намусени? Също да бъдем по-търпеливи. А в заобикалящата ме среда: по-малко цимент, повече природа.
-Най-голямото ти изкушение е…
– Неправилното решение.
-Мечтаеш за …
– Щастие за близките си хора.
-По душа си …
– Безхаберен.
-Трите думи, които те описват
– Верен, мотивиран, дързък.
–Сцената е…
– Там, където се прераждаш за пореден път.
Източник: ЯмболПрес – пулсът на града
