Ямболските истории на Мария Качулева: Спасителят на Европа – хан Тервел

Св. Тривелий Теоктист

В наши дни, когато политици, военни, държавници, социолози, политолози и кой ли не още се е втурнал да демонстрира грижа за бъдещето на стария континент, смятам, че е важно да си спомним за един български държавник, управлявал България 21 години по време на Първото Българско Царство, канонизиран за светец и наречен от западноевропейските историци съвсем основателно

СПАСИТЕЛЯТ НА ЕВРОПА

Името на хан Тервел не е много популярно извън професионалните интереси на историците. За ямболци – също. Малко от нас се досещат за него, а още по-малко свързват неговото име и управление с построяването на първото погранично съоръжение на държавата ни – Еркесията, което почти изцяло се намира на територията на днешна Ямболска област. А още по-малко знаят, че упоменатият в Списък на българските православни светци* Свети Тривелий Теоктист ( в превод Тервел Богосъзидателен) всъщност е канонизираният от Светата Христова Църква Благоверен Кесар (Цар) Български Тервел от рода Дуло, син на хан Аспарух и внук на хан Кубрат. Светецът се почита и от Българската Православна Църква, и от Католическата на 3 септември.

барелеф Мадарски конник

Съществува една любопитна хипотеза. Според нея барелефът Мадарски конник, изсечен върху отвесната скала близо до днешното село Мадара в Североизточна България, не е просто мемориал в чест на бог Тангра,  а е създаден в прослава на хан Тервел Победителят над арабите, защото най- старият и най-внушителният старобългарски паметник, запазен в Европа, е израз на величието на Българската държава.

Хан Тервел с рождено име Изот, се възкачва на престола в труден за младата Българска държава момент. Вероятно около 700-701 год., едва 20 години след оня паметен миг, в който баща му Аспарух забива знамето с конската опашка на Балканския полуостров и започва да съгражда новата си родина. Хората му наскоро са се установили на територията, която днес наричаме България, местното славянско население не ги приема все още радушно, Византия от юг съвсем не е мечтаният съсед и Тервел разбира по трудния начин, че там планират да заличат неговите българи от северната си граница. За щастие Византия е затънала в граждански борби и тези намерения все още не са много актуални за византийския елит.

Тервел с корона на кесар

През 705 год. детронираният и заточен от разгневените си поданици на Кримския полуостров византийски император Юстиниан ІІ Ринотмет** бяга и след множество перипетии се добира до аула*** на хан Тервел. И двамата сключват сделка. Хан Тервел се съгласява начело на 15-хилядна армия българи да превземе Константинопол и да подпомогне императора да си върне короната. Специалната военна операция на Тервел е успешна и приключва в три дни почти без жертви от българска страна. Идва време за разплащане. Тервел получава в дар областта Загоре, в която влиза богатият град Диосполис (днешен Ямбол) и е възнаграден с много злато и скъпоценни предмети. Приет е от Юстиниан ІІ в императорския дворец, където е увенчан с кесарска (царска) корона и покрит с императорска хламида, като по този начин създава исторически прецедент. Тервел получава права на законен владетел на територия, собственост на Византийската империя и е издигнат в ранг от предводител на племенен съюз във владетел на държава.

Вероятно притиснат от обстоятелствата Юстиниан ІІ допуска в този момент съзнателен компромис с имперската доктрина на Византия, без да има намерение да остави завинаги всички тези привилегии на Тервел. Три години по-късно, почувствал се сигурен на престола, през лятото на 708 год. организира поход срещу българите и нарушава сключения преди това мирен договор. Но очевидно от развоя на събитията се оказва, че си е направил грешна сметка. Българите пресрещат византийската войска при Анхиало (днес Поморие), като още при първото стълкновение ги обръщат в бяг. И Тервел запазва завинаги собствеността върху първата и единствена до сега доброволно предадена територия на държавата България и правата върху най-големия град в областта Загоре, днешния Ямбол.

Сериозно замислен върху вероломното поведение на Юстиниан ІІ, Тервел се отказва да превзема столицата му, връща се на собствената си територия и започва да строи пограничния вал Еркесията, за да предпази държавата си. В същото време малки конни войскови формирования извършват постоянни набези на пограничните византийски селища. И така до 711 г., когато разярените поданици на император Юстиниан ІІ отново се надигат. Но този път Тервел отказва да му се притече на помощ.

Гръцки огън, Манасиева хроника

На 25 март 717 г. за византийски император е коронясан Лъв III Исавър. В същата година 200-хилядна армия на Умайадския халифат, предвождана от Маслама ибн Абд ал Малик, син на халифа Сюлейман Абд ал Малик ибн Маруан (685-705 г.), преминава на византийска територия през Драданелите и блокира по суша Константинопол. Флотът на арабския пълководец също е огромен. Арабски източници твърдят, че наброява 2500 кораба и около 120 000 калени в морски битки бойци , които пътуват с тях. Изненадващо в столицата се появяват моряци-християни (копти) дезертирали от арабския флот и дават ценна информация на Лъв III Исавър за тактиката и намеренията на Маслама. Осланяйки се на договора, сключен от Юстиниан ІІ с България, Император Лъв ІІІ Исавър се обръща за помощ към Тервел, който, въпреки обтегнатите дипломатически отношения, незабавно се отзовава, воден и от личен интерес. Ако арабите превземат Константинопол, то със сигурност ще унищожат неговата държава. Подпомогнати от т. нар. гръцки огън****, българите напълно разгромяват арабите, докато ромеите потапят кораб след кораб и ликвидират арабския флот.Стълкновението между българи и араби пред стените на Константинопол намира отражение в значителен брой византийски, западни и източни писмени извори. Макар и да се различават в детайли, всички са единодушни, че през 718 г. арабите претърпяват нечувано дотогава поражение от българите. Трудно е да се прецени колко точно араби са загинали в битката. Арабските летописци оценяват загиналите по време на похода на около 100 000 души. Според летописеца Теофан в конфликта загиват 22 000 араби, а неговият белгийски колега монах Зигеберт говори за 30 000 жертви. Друг един летописец от Германия – Албрехт, ги определя на 32 000 мъже, посечени от жестоките българи.

Битката за Константинопол 718 г., Манасиева хроника

Византийският летописец Михаил Сирийски, Патриарх на княжество Антиохия (намира се в днешна Турция) от 1166 до 1199 год. в своята Хроника пише:

 Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо – от техния цар, второ – от морето и трето – от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал.

Св. Тривелий Теоктист – ранно изображение

В един свой труд от 1545 година испанският богослов Мехия изтъква значителната роля на българите за разгрома на арабите на Балканите и противопоставянето на техните амбиции да поставят в клещи и да застрашат цяла християнска Европа. Френският византолог Шарл Дил (1859 – 1944 г.) твърди, че победата над арабите е за исляма велико бедствие, като я определя за много по-значителна от победата на франкския пълководец Карл Мартел (дядо на император Карл Велики) 15 години по-късно в равнините на Поатие. И Мехия, и Шарл Дил изрично подчертават, че значимостта на победата, извоювана от Тервел е много по важна от тази при Поатие. Българите се изправят пред превъзхождащ ги четири пъти противник, докато при Поатие французите са надвишавали два пъти арабите.

Историческата оценка на специалистите е, че победата на Тервел над арабите е събитието, което не позволява на Арабския халифат да проникне дълбоко във вътрешността на Европа и за 13 века тя не е коригирана от никого. Всички съвременни извори пряко или косвено отбелязват значителната роля, изиграна от българите в спасяването на ромейската столица и прогонването от Балканите на най-голямата азиатска армия, стъпвала на неговата земя от времето на Ксеркс І*****. Спирайки по този начин инвазията на исляма, Тервел и неговата неголяма българска войска запазват изграденото културно и историческо наследство на гръко-римската цивилизация. Победата над армията на Арабския халифат е велика, призната за една от 10-те най-значими в света до днес и спира разпространението на исляма до източната граница на Мала Азия за около шест века. Несъмнено падането на византийската столица би означавало безпрепятствено разширение на халифата към Балканите, а също така и към Италия, тъй като византийският флот е този, който задържа силите на исляма далеч от Апенините. В този смисъл, победата над арабските сили с право може да се отбелязва и като една от двете критични победи на Християнството над Исляма през Ранното средновековие.

При обсадата на Константинопол Арабската армия губи около 120 000 бойци , вероятно други около 60 000 мъже умират в следствие на глада, студа и болестите, което за ония години е фатално и предпоставка за нечуван демографски срив. Арабският халифат го компенсира почти 5 века и няма сили, за да тръгне към нови териториални завоевания на стария континент.

Решителните действия на българите в подкрепа на ромеите през 718 г. не допуснали арабско присъствие в сърцето на Европа. Макар победата на Тервел и неговите българи да не възпира напълно експанзионистичната доктрина на исляма, непосредствената заплаха, която идва от нея е сериозно ограничена и позволява на европейските държави да продължат политическото и културното си развитие, много от тях без да осъзнават колко близо е бил възможният край на тяхното суверенно съществуване. Но онези съвременници на Тервел, които разбират какво точно е направил, с уважение започват да го наричат спасителят на Европа.

След 718 год. името на цар Тервел не се споменава в историческите извори. И този факт подхранва хипотезата, че той се оттегля в манастир. Има артефакти, върху които Тервел е изобразяван с християнски символи. На медальон, принадлежащ вероятно на Тервел, открит през 1972 г., е гравиран надпис, който гласи Богородице, пази кесаря Тервел. Друг артефакт е оловен печат, на лицевата страна на който е изобразен самият Тервел с брада и дълга развята коса, с шлем и метална ризница. В дясната си ръка държи копие, а в лявата – кръгъл щит. Печатът вероятно представлява първото изображение на български владетел изобщо. Това подкрепя теорията, че всъщност по вероизповедание Тервел е бил християнин счита покойният наш историк проф. д-р Божидар Димитров, както и редица други български учени. Любопитна подробност е също, че Паисий Хилендарски в своята История славянобългарска отбелязва, че Тервел е не само християнин, но и се явява първият български светец.

село Мадара, Черквата Св. Георги Победоносец и Св. Тривелий Теоктист

Няма сигурни източници с информация за семейството на Тервел. Знае се, че през 705 год. българският владетел е трябвало да сключи брак с Анастасия, дъщерята на Юстиниан ІІ Ринотмет, но това условие по договора за мир между Византия и България не било спазено, което още повече влошило отношенията между тях. След 718 г. няма никаква информация за Тервел, освен тази в краткия средновековен летопис, наречен Именник на българските владетели, където е записано: Тервел, 21 години. Родът му Дуло, а неговата година теку читем. От това следва, че Тервел вероятно е управлявал България до 720-721 година, след което следите му се губят. Не е известно и къде е погребан.

Отриване паметник на тервел в София, 2016 г.

А един скромен паметник в памет на Тервел, открит през пролетта на 2016 г. в София и осветената през 2011 г. черква „Св.Георги Победоносец и Св.  Тривелий Теоктист” в село Мадара днес единствено пазят спомена за един велик български владетел, наричан с благодарност Спасителят на Европа.

*Свети Благоверен Цар Български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел. Официален саит на Българската патриаршия, архив на оригинала от 20 септември 2016,

** Ринотмет – безносий. Наречен така, защото въстаналите срещу него византийци за назидание му отрязали носа

*** аул – от старотюркски език през древногръцки в латински aule. Термин от тогавашното градоустройство. В буквален превод дом  на владетеля 

**** гръцки огън – Петров, Ст. Тайните оръжия на древния свят – широко разпространено оръжие, използвано от Източната Римска империя, което се прилага до появата на барута. Неговата тайна все още не е разкрита. Средновековният историк Теофан Изповедник твърди, че е изобретено през 673 г. от сирийския християнин (копт) Калиник от Хелиопол и може да се угаси само с оцет. Според съвременните изследователи, гръцкият огън е представлявал смес от първични фракции на нефта, сгъстени с вар, борова смола, селитра или сяра, но опитите им да се възпроизведе точният състав не са успешни и до днес. По всичко личи, че оръдието за гръцкия огън  е било от бронз и сместа се изстрелвала, като се нагрее бронзът. След XII век не се споменава повече за гръцкия огън

*****Ксеркс І е персийски цар от династията на Ахеменидите, царувал в периода 485 – 465 пр.н.е. Ксеркс I е най-известен като предводител на големия поход на персийската войска във войната с Елада.

Източник: delnik.net