Църква „Света Троица” в Ямбол

Началото на строителството на църквата „Св. Троица” в Ямбол свързваме с първите векове на османското робство и създаването на Каргона, като българска част на града.

Ямбол пада под османска власт след шестмесечна обсада през 1373 г. Завладяването на града и региона близо четвърт век по-рано от останалите български земи поставя жителите на града в особено неблагоприятно положение. Ямболци изпитват с най-голяма сила ударната вълна на чуждото нашествие.

Асимилаторската политика на завоевателя и стремежът за утвърждаване на господство над покорените българи се стоварват с цялата си тежест и над вярата им. Дискриминацията се осъществява чрез: унищожаване на църкви и манастири, забрана да се строят нови, превръщането на храмовете в джамии, преследване на християнското духовенство, забрана или ограничаване на църковните процесиr. От втората половина на ХVІ в. всички църкви и манастири в Ямбол и Ямболско вече са разрушени, според изследователи върху руините на една от църквите в ямболската крепост е построена внушителна и впечатляваща джамия – Софуларската. Споменът за тях остава единствено в преданията и топонимията на 36 селища в областта.

Исторически сведения за първоначалния вид на църквата „Света Троица” в Ямбол няма. Според някои автори от 30-те години на ХХ век тя наподобява раннохристиянска катакомба.

Единственият веществен паметник, доказващ съществуването на църквата през ХVІІ век, е съхраняваният във фонда на Регионален исторически музей Ямбол сребърен дискос. Той представлява кръг с диаметър 190 мм. Крачето за поставка липсва. Има надпис в полукръг на гръцки език: „Моление. Раб Божи Алекси подарява на църквата „Света Троица” 1692”. По дискоса липсва всякаква украса, нещо характерно за църковно – обредните предмети от ХVІІ в. Не разполагаме със сведения къде е изработен дискосът. Сравнително ранната му датировка предполага да бъде поръчан и донесен от някой от многото таксидиоти от Атон, посещавали Ямбол. Името на дарителя „раб божи Алекси” насочва вниманието към една група от по-заможни вече българи първенци, които постепенно се налагат и започват да играят ръководна роля в обществения живот на българите в Ямбол. Може дори и самият „раб божи Алекси” да е бил търговец – поклонник, който сам е закупил и дарил на храма този сребърен дискос.

В своите спомени Черньо Георгиев от Ямбол описва първоначалния архитектурен вид на църквата „построена на 50-60 см дълбочина в земята и в нея се влизало по 304 стъпала”. Църквата била широка 7 метра и дълга около 16 метра. Цялата постройка нямала прозорци и се осветявала само от пламъка на восъчните свещи, които богомолците палели на два малки железни свещника. В църквата тип катакомба имало обособени две почти равни отделения за мъжете и жените. Украсата на църквата също била примитивна – на иконостаса имало шест икони, а по стените били зографисани само няколко светци и пророци.

Съществуването на църквата „Света Троица“ от началото на ХVІІ в. ни подсказва и посещението на Ерусалимския патриарх Хрисант Нотара в Ямбол от м. юни 1720 г.

Целта на посещението в Ямбол, както и в някои други градове в южнобългарските земи, е да се събират средства за манастирите на Божи гроб. Това си посещение описва в един доста просторен пътепис. Патриархът пристига в Ямбол на 7 юни 1720 г. и остава тук почти месец. Установява се в българския квартал Каргон /Карвуна/ в дома на божигробския наместник в Ямбол свещеника от другата българска църква в Каргона Аврам Лефтери. В пътеписа си патриархът регистрира две енории в града: тази към църквата „Света Троица” и другата към църквата „Свети Георги”, която той отбелязва като по-голяма. 228 ямболци от двете енории даряват една доста прилична сума пари за издръжка на божиите места. Те са доказателство за икономическия просперитет на ямболските християни, за развитието на еснафите и търговията в града и за доминиращата роля на българския етнос в Каргона.

И през следващото ХVІІІ столетие църквата „Св. Троица” заедно с църквата „Св. Георги” за християните от града са единствените обществени места, където в делник и празник на кръщенета, сватби и погребения, редовно се събират едноверци, които търсят и намират в църквите опора за своето народностно и верска съхранение.

Те са основните места, около които се разпалват и развиват борбите на ямболци срещу гръцкото духовенство и влияние.

Ямболци на няколко пъти гонят от храмовете си одринския владика Кирил. Кулминацията в борбата срещу гръцкото влияние в града е акцията около Великден през 1862 г. когато за пореден път владиката е изгонен от града. Църквите се отварят и за първи път свещениците извършват богослужението на български език. В църквата „Света Троица” ямболските младежи дори заличават всички гръцки надписи по стените и по иконите. Вестник „България“ от 21ъмай 1862ъг. Съобщава: „Ямболските младежи изгорили гръцките книги, защото не са потребни, не четат в тях по черковните и да не се търкалят или късат на парчета, изгорили ги. Тия младежи направили едно дело угодно на Бога и похвално от хората”.

След фермана за учредяването на българската екзархия /1871 г./ на мястото на старата църква се строи нов храм с голямо кубе. Устабашията, който ръководи строителството, е прочутият майстор-строител Цаню от Трявна.

По време на Освободителната руско – турска война от 1877-78 г. храмът е опожарен.

След Освобождението през 1884 г. е построена сградата на сега съществуващата църква „Света Троица” .

Към църквата „Света Троица” съществува и килийно училище, но датата на неговото откриване не е известна. Известно е, че в него за първи път в Ямбол се прави опит за въвеждане на български език в обучението. Това е дело на калугера- учител Терапион, попаднал в Ямбол на път за Света гора и успял за краткия си престой в града да въведа българския език в обучението в килийното училище към църквата „Света Троица”.

Около 1870 г. за църковен надзирател на църквата „Св. Троица” е избран Вълчо Главчев / известен като епитроп Вълча/, по чиято инициатива всяка година на празника на Свети дух при църквата се урежда голям църковен събор.

Тази традиция в новото време се приема като празник на град Ямбол.

В спомените на старите ямболци църквата „Света Троица” е известна като „Голямата църква”.

Църквата е Паметник на културата от местно значение.

Христина Женкова

Източник: delnik.net

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!