„В повестите си Таня Мир съумява да представи нашата най-древна история по един изключително увлекателен начин и да избяга от академичното клише, каза директорът на Регионалния исторически музей Стефан Бакърджиев при представянето на авторката.
Самото представяне беше водено от актьора Светлин Къров, главен герой в двата филма, които са екранизация на повестите на Таня Мир.
Първата повест на Таня Мирчева с псевдоним Таня Мир – „Откритие“ е издадена през 2018 г., след като година по-рано печели националната литературна награда “Еквалибриум” на бургаското издателство “Либра Скорп”, подпомагащо развитието на млади български писатели.
Издателят Денчо Михов разказа пред присъстващите, че Таня Мир ги впечатлила още с ръкописа си, защото книгата се връща към родната история – тя разказва за древните траки преди 2500 г., как са живели, какви са били техните мечти, бит, духовност. Таня вплита в сюжета на книгата една древна тракийска легенда за жреца Залмоксис, който е открил безсмъртието и как един от неговите ученици доживява до наше време. Издателят обясни, че в книгата си тя разкрива сблъсъка на световете – съвременния и древния, какво е безсмъртието и как главният герой се превръща в обект на преследване, защото го има.
В повестта Таня Мир поставя и философски въпроси – необходимо ли е безсмъртието, полезно ли е и какво би се получило, ако има безсмъртни хора и дали човечеството се е поучило от грешките и опита на предните поколения.
Според издателя ценното на книгите на Таня Мир е, че са кратки. „Всеки може да се разпусне е да напише роман от 500 или от 1000 страници и да каже пак толкова, колкото е казано в тези 120 страници“
Той обясни, че изложението е сбито и точно в това се появява екшън ефектът – бързо действие, светкавично развитие, което увлича читателя и книгата се чете на един дъх.
„Книгата „Откритие“ е дебютът на Таня, с тази книга Таня е нашето откритие, ако трябва да сме точни Таня откри нас, не ние нея“, допълни Денчо Михов.
По повестта „Откритие“ вече е сниман и филм, чиято премиера е на 5 декември, а след това той ще тръгне и по кината.
Втората книга на Таня Мир е „Легенди от Белинташ“. Тя следва същата линия – древните траки и тяхната история, но от друго време. Пред читателя оживяват герои, които са исторически лица, но историята им е пречупена през романизованата художествена измислица. Книгата разказва за времето на древен тракийски цар Реметалк, управлявал когато римляните завладяват Тракия. Таня „хваща“ легендата за древен тракийски храм в Белинташ, като отново има две сюжетни линии – съвременна и от миналото. „И тази книга се чете на един дъх, но след това читателя размишлява повече време, отколкото е отделил да я чете“, поясни издателят.
Таня Мир разказа, че в края на лятото са снимали в Каструма на Археологичски резерват „Тракийски и античен град Кабиле“ сцени от филм, който ще е екранизация на книгата „Легенди от Белинташ“, с участието на Сдружението за възстановки „Втора луцензианска кохорта“ и Сдружение за възстановки „Антична Тракия“.
Авторката поясни, че „Откритие“ е история за сблъсъка на различни светове – на пръв поглед те са само два – на човека от миналото и сегашния свят, но в хода на сюжета различните хора реагират по различен начин, за да се доберат до най-голямата тайна на човечеството – тайната за безсмъртието.
Според Таня Мир „Откритие“ ни кара да се замислим какво ни обединява, защото въпреки различните светове в края на книгата се оказва, че героите не са толкова различи и могат да намерят общи неща, върху които да изградят наново живота си и да потърсят щастието.
Повестта „Легенди от Белинташ“ е вдъхновена от реални исторически събития. Таня Мир обясни мотива за нейното написване: „Много повече трябва да ценим историята и културата на нашите земи, а писането в момента е моят начин да допринеса за това“.
В центъра на сюжета е тракийското въстание, което е катализатор, каращ героите да научат какви искат да бъдат и отново има препратки от минало към съвремие и разказ в разказа.
Това, което обединява героите от миналото и от съвремието, е че са изправени пред избор, поясни авторката и допълни, че героите в миналото трябва да изберат на чия страна ще застанат с всички последици за тях, а героите от съвремието – да решат дали ще се поддадат на изкушението от онова, което ще открият или ще му устоят. „Това обединява и но в същото време и това, което ни различава са изборите, които прави, когато сме изправени на кръстопът в трудни моменти“, каза авторката и допълни, че най-важното е да не позволяваме да ни се внуши, че нищо не зависи от нас, защото не е така.
Тя благодари на издателите си, на екипа, в който екранизира книгите и на участниците в тях.
Представянето на повестите беше визуализирано с части от филма „Откритие“, с трейлъра на филма, с бойна сцена от него, в която участва Ямболското сдружение за антични възстановки „Антична Тракия“ и с части от заснетия през лятото в каструма на Археологическия резерват „Тракийски и античен град Кабиле“ филм по втората й повест „Легенди от Белинташ“.
А за да е още по-автентично представянето, участниците в Сдружението за възстановки „Втора луцензианска кохорта“ посрещаха гостите и присъстваха на представянето в бойно снаряжение.
Източник: delnik.net
