Директорът на музея Милчо Начев първо представи експозицията “Цепелиновото летище край Ямбол (1916-1918 г.)”. През 1915 г. Министерството на войната взема решение, като предварително има голяма подготовка за избиране на мястото, в нашата страна да бъде изградено цепелиново летище и да бъде дислоциран цепелин, който да обслужва германските войски. Причината да бъде избрана България е, че ние сме лоялен съюзник на Германия. Предпочетен е град Ямбол, защото сме южната точка на Балканския полуостров, най-близо до 
фронта, където вече се водят военните действие и второ – тук метеорологичните условия позволяват да се извършват полетите с цепелин, който се движи по въздушните течения. Изложбата показва макет на цепелин L59 в мащаб 1:24. С този цепелин е извършен най-дългият регистриран полет по време на войните, карта показва излитането от летище Ямбол до столицата на Судан – Хартум и обратното връщане. Цепелинът лети над 6 хил. км и около 4 денонощия, т.е. 95 часа той е във въздуха. Под макета на цепелина друг макет показва мястото, където е било цепелиновото летище на карта 1: 5 000 – хангарът е бил на мястото на сега съществуващите казарми до Кабиле. През 1936 г. се взема решение хангарът на бъде демонтиран и конструкцията се използва за направата на три отделни гаражи за новата техника, която тогава започва да влиза в Българската армия.
През построения през 1916 г. хангар преминават пет цепелина, те са показани на пано в изложбената зала, както и задачите, които са изпълнили. До цепелиновото летище е била построена казарма за 400 войници. С въжета те са дърпали и приземявали цепелина. Представеният макет на цепелин е на един от най-модерните германски цепелини, с изключителни възможности да пренася около 54 т багаж – боеприпаси, материални средства за войските и при добри климатични условия да лети със 108 км/ч. Имало е изграден хангар за цепелина, водородна станция, а за нуждите на офицерския състав е изградено офицерско казино.
В залата се намираше и албум с фотоси, предоставени от Държавен архив-
Ямбол. Показани са снимки, правени от цепелина при различните му полети – има снимки на Ямбол, Варна, София. Албумът е бил подарен на княз Фердинанд.
Втората част на изложбата е “Отбраната на 29-ти Ямболски пехотен полк при Добро поле” в края на Първата световна война. С първоначална численост от над 80 офицера и 5000 подофицери и войници в началото на войната, след многобройни битки, към септември 1918г. в състава на полка остават едва 1728 войници под командването на 48 офицери. Посетителите могат да разгледат част от отбранителната позиция, в която са разположени огнева позиция на 75 мм артилерийско оръдие „Skoda-werke”, предоставено от Националния военно-исторически музей, и позицията на предвестника на танковете – 53 мм куполно оръдие система „Круп 
– Грюзон” 1889/1916г. В края на войната съотношението на човешките сили стига 4:1 в полза на противника, срещу нас се изправят французи и сърби, вкл. колониалните части на френската армия. Казват, че на ден се падало по един снаряд и 10 патрона на войник. Големи пана представляват снимки от фронта. Тогава, през 1916 г., е написан и маршът на 29-ти Ямболски пехотен полк – “Ний ямболци сме дивна мощ…”
Изложбата е реализирана със съдействието на община Ямбол и на Министерството на отбраната.
Откриването на новата експозиция беше предшествано от официална церемония по честване Деня на независимостта на България, отново в района на Музея на бойната слава. По традиция програмата започна с изпълнения на ямболския Духов оркестър при НЧ „Съгласие – 1862“. Тържествено беше издигнат националният флаг, последва празнично приветствие от кмета на града Георги Славов и отслужване на благодарствен молебен от отец Янко.
Празничният 22 септември е Ден на отворени врати в Музея на бойната слава от 10.00 до 16.00 часа.
.
Източник: delnik.net
