Малката Михаела от Елхово вече има богата колекция от отличия в конкурси на руски език

Михаела Стоянова от Елхово тази година завършва подготвителната група в детска градина „Надежда“ и наесен ще тръгне на училище. Въпреки крехката си възраст, тя говори чудесен за годините си руски език, а е родена в българско семейство. Научила е много покрай детските филмчета, които гледа от 3-годишна. Те са направени чудесно, в тях няма агресия и цари духът на приятелството, казват родителите. Любимите й са „Маша“, „Три кота“ /Трите котки/, „Лунтик“ – това е името на лилаво приказно животинче, което идва от луната. Момичето вече си има собствен Лунтик, с който, разбира се, заспива нощем. Донесен й е от Москва от Лариса Дочева, учителката й в Ямбол по руски език. Занимават се заедно от година и половина – от толкова време родителите й всяка събота изминават с нея разстоянието между двата града и обратно. „Учим и играем и много се забавляваме“, така Михаела описва часовете прекарани с преподавателката й, с която комуникира на автентичен руски. Единствено пандемията е прекъснала за известно време срещите между учителката и нейната необикновена ученичка. А това са срещи изключително зареждащи, истинско предизвикателство, споделя Лариса Дочева. За заниманията си с Михаела тя не може да си позволи да не бъде подготвена на висота, без да е измислила нещо ново и интересно, а момичето непрекъснато я провокира към това. Така на практика двете се зареждат взаимно. През лятото другите деца искат да им купят нови играчки, например, а Михаела иска да ходи на уроци по руски, разказва майка й, която е учителка също в детска градина „Надежда“. От своя страна Лариса Дочева споделя, че ежедневната работа с другите ученици в известна степен е рутинна. Докато заниманията с Мишето са интересни и за самия учител – детето непрекъснато иска нещо ново, има развитие, часът прекаран с нея излита неусетно. Заедно са изработили на картичка косоворотка – традиционна руска риза, учат историята на дрехата, за да участват онлайн на 12 юли във фестивал на традиционната носия, подобен на нашия в Жеравна. Михаела ще разказва за празника, ще я запишат и ще изпратят видеото за конкурса.

Любимото стихотворение на момичето е „Модное платье“ /Модерна рокля/, което тя веднага ми изрецитира като същинско русначе. Учителката й разказва, че са й направили точно такава рокля за каквато се говори в стихотворението – с изписани върху нея различни градове от целия свят, но ако трябва да учиш география по тази подвижна уж карта, ще настане голяма бъркотия. Роклята е била за конкурс, който е трябвало да се проведе през май, но заради пандемията е отложен за есента – трябва да използваме роклята, категорични са всички.

Изумителното е, че детето няма акцент, интонацията му е съвсем автентична, когато рецитира – тя самата допринася към изпълнението с жестове и артистизъм. Никой не вярва, че няма връзка с Русия, казва Дочева. Всъщност връзката, която съществува е много-много тънка и изобщо не става въпрос за произход – просто бабата и дядото на татко й са били в Коми, когато са се запознали – там са работили, баща й като дете два пъти е ходил в Русия и толкоз. Майката на Михаела си спомня любопитна ситуация, разиграла се на плаж в Испания, когато били там на гости. Махаела си удряла с лопатка детската кофичка, пеейки популярната песен „Калинка“. Чули я намиращи се наблизо плажуващи и заръкопляскали с одобрителните възклицания: „Молодец! Молодец!“ Очевидно били руснаци, зарадвали се да чуят родния си език. Така и не станало ясно, че пеещото дете всъщност е българче.

Интересното е, че и с падежите, които мъчат всеки българин, Михаела се справя много добре, по-скоро интуитивно, а когато греши – учителката я поправя. Вероятно успехът се дължи и на това, че детето учи езика по един много естествен – игрови, ситуационен начин, чрез общуване. Ако се яви на конкурс за слушане и преразказване на текст, тя ще се справи, не се съмнява Лариса Дочева. И признава, че в момента търси подходящ текст, с който да участват в конкурс, посветен на творчеството на Чехов. Всъщност и досега, въпреки крехката си възраст, Михаела е участвала в не малко конкурси на руски език, много от тях онлайн. Има цяла колекция от грамоти и награди. Голямата й гордост са участията в конкурсите на живо. Има първо място от националния конкурс „Будь всегда, будет солнце“, провел се в Казанлък през миналата година за рецитиране на стихотворение. Била едва 5-годишна, когато застава зад микрофона в Ракитово на конкурс, посветен на 141 години от Освобождението на България. Сред колекцията от дипломи за участия са: в Международен конкурс „Четем заедно“ творчеството на Чуковски на детски център „Карусель“, Страсбург, Франция; Фестивал на руската култура – по случай 141 години от Освобождението на България, направление поезия; Първо място – по случай 75 години от Великата отечествена война – 15 май 2020 г.; Международна акция „Меридиани на паметта“ – посветен на 75 г. от победата в Отечествената война; Открит всерусийски онлайн конкурс „Спосибо за победу!“; Трети международен конкурс за четци „Я помню! Я горжусь!“

Ще постигнем много, не се съмнява Лариса Дочева и само съжалява, че Мишето е още толкова малка, защото всички конкурси, чиито награди са посещение в Москва или в детския лагер „Артек“, са за деца над 10 години. Но след няколко години и това ще стане. А плановете на учителката и нейната ученичка нямат граници.

Светлана Чамова

Източник: delnik.net

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!