По правило Държавен архив говори за личностите и институциите само с езика на документите, но този път той разказа за себе си по един оригинален начин. „Това е институция, която е доста разпознаваема като присъствие в публичното пространство, но и едновременно с това непозната по отношение на функциите и богатството на съхраняваното документално наследство. Всички ние като представители на архивната система изпълняваме специфична роля – на пазители на писмените документи“, каза директорът на Държавен архив-Ямбол Светлана Бъчварова. Документите са обективно и безпристрастно свидетелство за нашето време, архивистите освен да пазят документите, се стремят и да
популяризират това, което е съхранено в Архива, допълни тя. Документите могат да са на различен носител, те разказват различни истории, бе посланието.
Първата представена история бе от времето, когато писмата са възможния начин за връзка. Обемна и пъстра е запазената в Държавен архив-Ямбол кореспонденция, водена от личности и институции. Представени бяха откъси от писма до Илия Бахаров – неговият личен фонд се съхранява в Държавен архив-Ямбол. Те носят разнообразна информация за времето, когато са писани, а най-ранните са от 1947 г.
Втората история бе разказана от Мария Качулева. Тя е за поставянето на операта „Аида“ в Ямбол през 1933 г. Солисти са Стефан Македонски и Мила Попрусева.
Следващата история разказа големият ямболски писател Христо Карастоянов. Тя бе за литературния кръг „Иелоу хол“, за Кирил Кръстев, за единственото футуристко литературното списание „Кресчендо“, гостуването на Маринети в нашия град в началото на 20-те години на 20 век и въобще за прословутото „щракане на идеи“ в Ямбол.
Четвъртата история бе не за къде да е, а за далечна Куба, но всъщност за нашия съгражданин Недялко Григоров, който освен директор на образователния инспекторат в Ямбол, е бил и учител в Хавана. Той е дарил архива си на Държавен архив.
Следващата история бе посветена на киномашината и киноклуба, съществувал в Ямбол. Показан бе филмът „Ямбол през пролетта“, сниман през 1961 г.
Финалната шеста история се случи в момента. Фотографът Величко Димитров дари близо 400 000 електронни файла снимки и видеа, заснети от него през последните 20 години. За това той получи грамота за дарител.
Източник: delnik.net

