Георги Първанов представи книгата си в „духовната столица на Тракия“ – Ямбол

Президентът Георги Първанов (2002 – 2012) представи в „духовната столица на Тракия“, както той нарече Ямбол, документалната книга “Пътуване към паметта. Разкази за политиката“.

В Културно-информационния център Безистена се събраха негови приятели, съмишленици и почитатели на задълбочения исторически поглед върху политическото минало и настояще. Организатори бяха ямболската областна структура на АБВ, а председателят Здравко Златаров беше водещ.

На представянето присъстваха народният представител Петър Кънев, кметът на Ямбол Валентин Ревански, Стефан Личев, бившите народни представители Атанас Мерджанов и Николай Пенев, проф. Николай Ников, членове на АБВ в Ямбол и други.

Събитието започна с изпълнения на цигулка, роял и орган на солисти от Камерен ансамбъл „Дианополис“, което беше определено от Георги Първанов като великолепно пренасяне в друг свят, различен от актуалната политика.

Авторът определи книгата си като политическа, но тя носи и личния почерк, белезите на личните спомени, макар че е преди всичко документална.

Георги Първанов разказа, че на една от първите страници на книгата има снимка с бъдещата си съпруга на бригада в археологическия резерват „Кабиле“ край Ямбол.

Според президента в периода (2002 – 2012) не е имало по-динамичен парламент, който за броени дни да отиде в историята, а ситуацията е патова и всеки следващ ход няма да донесе по-добро за страната. Той подчерта, че времето изисква добра коалиционна култура и припомни ситуацията през 2005 г., когато на него му се е налагало да търси варианти, защото е знаел, че по-доброто за България е редовно правителство със солиден парламентарен тил и благодарение на това е постигната целта и България стана член на ЕС. Георги Първанов припомни мисълта от онова време „Като не можем да постигнем това, което искаме, ще искаме това, което можем“, допълвайки, ако изобщо можем да постигаме и допълни, че България е обречена на коалиционни управления.

Той разказа и че надълго и нашироко в книгата разглежда и създаването на предизборната коалиция „Коалиция за България“, която е най-голямата в лявото пространство. „Аз вярвам в добротата на политиката“, каза Георги Първанов и припомни, че този завет му е предал и човек от малък град, който му казал, че не иска да вижда зли хора в политиката. Той обясни и разбирането си за коалиция, че тя е силна не колкото е математическият сбор на електоратите на съставляващите я партии, а в обединението, което виждат хората. Президентът в периода (2002 – 2012) заяви и желанието си да види лявото и центърът обединени и сподели разбирането си, че без единение ние сме обречени. Той каза още, че много национална енергия изтича в пукнатините на това противопоставяне помежду ни.

„Нашият български политик се занимава само с историята – и от ляво, и от дясно, каза още Георги Първанов и сподели, че пише, защото не иска да има деформация на историческата памет.

За самата книга авторът обяснява: “Пътуване към паметта” е книга за основните проблеми на прехода, така както съм ги видял и за които имам документи. Причината е, че както мнозина наши сънародници съм неудовлетворен от нивото на българския политически дебат и смятам, че в последните 30 години се случиха неща, родиха се идеи, които могат да бъдат катализатор на един нов дебат.

Книгата е повече документална, отколкото мемоарна, тя не е хроника на политическата ми дейност. По-скоро е опит да се пресъздадат събития, да се анализират процеси, които намирам за важни, а може би и за определящи българското развитие в годините на прехода. Зная, че има и други от съществено значение, в които обаче не съм пряк участник, за да кажа нещо значимо. Сигурно на моменти съм писал субективно. И това вероятно не е само инстинктивен, емоционален отговор на стотиците хули и несправедливи писания по мой адрес. Мисля си обаче, че имам предимство пред опонентите – с многобройните документи, които само частично съм обработил. А последната дума ще имат историците.”

Източник: delnik.net