Той запозна гостите с биографични данни и интересни, малко известни неща
от живота на баща си. Първата изложба на проф. Панайотов е през 1939 г. в Карнобат. През 1940 г. започва неофициална работа във военното студио на Министерството на войната. През войната е мобилизиран и до края й е военен художник по всички фронтове – най-напред в т. нар. “нови български земи”, бил е в Гюмюрджина, рисува непрекъснато. По време на бомбардировките над София над ателието му пада бомба и много от работите му са унищожени. От този период е имал около 50 картини, запазени са само 2. До 1949 г. е военен художник. До 1951 г. военните художници са отговаряли за всички украси за манифестациите и празниците, правили са грандиозни портрети, украси, паметници. След смъртта на Георги Димитров има конкурс за портрет на Георги Димитров, Панайотов спечелва втора награда. За друг конкурс прави
картина на земеделска тематика – “През синурите”. За тези картини става Лауреат на Димитровска награда, става популярен. През 1951 г. е един от тримата заместник-ректори на Художествената академия – завеждащ учебната част. След три години е ректор на академията – в продължение на два мандата. След това остава доцент, после – професор, до пенсионирането си преподава и рисува като свободен художник. Рисувал е портретите на всички държавници по свето време до Тодор Живков, портрети на писатели и творци – само по снимки. Единственият, който му е позирал, е патриарх Максим. За да може да нарисува съвсем точно всички патриаршески знаци, няколко дни те престояли в ателието на художника. През 1981/2 г. прави голяма изложба в Ямбол, после тя се провежда и в София. Умира през 1986 г.
Голямата страст на Панайотов обаче са пейзажите, затова и те преобладават в показаната в Ямбол експозиция. “Имал е теория за пейзажа – прави пейзаж като портрет, всичко е рисувано от натура, много бързо, всичко е само с една мазка. Това е т. нар. импресионистичен подход”, разказа синът му Пането.
Целта на синовете на проф. Панайотов е да припомнят за създаденото от баща им, който по думите им е позабравен художник, както и да отдадат почит на неговата личност и творчество.
Гостите на събитието имаха възможността да видят и филма на Елена Димитрова “Строител на българската култура”, представящ творчеството и личността на художника.
Източник: delnik.net



