От 1990 г. се отдаде на политическа дейност, народен представител, заместник-председател на парламентарната група на БСП, заместник – председател на Народното събрание.
Отличен юрист, един от бащите на съвременната Конституция на Р България, член на Конституционния съд, автор и съавтор на много от днешните закони и правни норми, пръв повдигнал въпроса за медицинската евтаназия у нас.
Честен, диалогичен, борец срещу плутокрацията, която накрая го изхвърли. Той оставя дирята на един достойно изживян живот. Навремето се застъпи активно за връщането на Съдебната палата към предназначението й, което ужаси тогавашните властници. Заедно с Минчо Спасов са сред инициаторите за построяване на Адвокатската палата. Не се осъществи идеята му в родния град да се разкрие филиал на Юридическия факултет, който е бил евакуиран тук по време на войната заедно с маститите си преподаватели, поради тесногръдието на управниците. Традиционно свързан с левицата (братовчедката му е убита като партизанин), той остана верен до края на идеите й за солидарност и човешко добруване, етатизъм и социално равновесие.
Беше и човек на перото. Пишеше статии в местния печат, изнасяше сказки в Народния университет и читалищата. Накрая се отдаде на научна дейност, като публикува няколко монографии и двутомника „Основи на юриспруденцията“, апотеоз на цялата му неуморна дейност.
Ямбол отново загуби една нестандартна личност, един скромен и почтен човек, мислещ до последно за родния си град.
Дълбок поклон пред светлата му памет.
сем. д-р Гърдеви
Източник: delnik.net
