Лицата на Ямбол: Яница Радева
Яница Радева е родена в Ямбол. Завършва eкология и опазване на околната среда в Аграрния университет в Пловдив (2001) и българска филология в Софийския университет (2007), където защитава докторска дисертация на тема „Времена и пространства в поезията на Иван Теофилов“ (2013). Дългогодишен редактор на научни монографии. Участва в редица семинари и школи по творческо писане. Автор на няколко книги, носител на множество награди. Нейни творби са преведени на няколко езика.
Здравей, какво видя днес в огледалото?
Все още не съм се оглеждала, предпочитам да го правя в огледалните витрини на магазините и в очите на близките хора.
Суетна ли си?
Зависи кое значение на думата „суета“ ще вземем. Ако я разбираме като тшеславие и самоизтъкване, старая се да страня от нея.
Къде искаш да си сега?
През последната година на пандемия, надявам се, че се научих да ми харесва, там където моментът ме е заварил. Сега съм в Ямбол, при семейството ми и докато отговарям на въпросите ви, пия чай от смокини.
Какво те вдъхновява?
Хората. Определени хора, емоционални, приказливи, темпераменти.
Какво те кара да се усмихваш?
Друга усмивка.
С какво не се разделяш?
С това, което всеки друг, телефона. Такъв е светът ни. Често не се разделяме с най-ненужното.
Последната книга, която те грабна?
Обикновено аз грабвам книгите, а те ме увличат. Последната, която четох с удоволствие, е романът „Болка“ от Цруя Шалев. Това е роман за болката, която е и физическа, и любовна, и родителска, и към миналото, и от настоящето. Чудесна книга е!
По-емоционална или по-рационална?
Емоционална, макар че невинаги личи.
За какво не ти стига времето?
Да готвя сложни ястия.
Какво би променила около себе си?
С времето разбирам, че твърде малко неща мога. Надявам се, че някой мой текст може да донесе на някого радост или да даде отговор на търсен въпрос. Това не е много, но ако въпросът е важен за него, може написаното да му полезно. Другото, което е по силите ми е, да посадя дърво или храст. Понякога го правя или подарявам на някого с градина, за да си посади. Така имам чувството, че подарявам живот.
Най-голямото ти изкушение е…
Да се налага да откажа пътуване до място, на което не съм била.
Мечтаеш за…
Отговорът е нещо, което ще запазя за себе си.
По душа си…
Мечтателка.
Трите думи, които те описват…
Понеже човекът е като река и се променя, днешните думи са петък, четене, надежда.
Книгите са…
Едновременно връзка със света и отдушник от него. Нито вещи, нито същества. Част от работата ми и част от изкуството. Път, по който са идвали най-големите ми приятелства.
Снимка: Иван Добромиров
Източник: ЯмболПрес – пулсът на града
