Лицата на Ямбол: Веселина Григорова
Тя е Веселина Григорова. Родена и израснала в Ямбол. Завършва „Морска екология” в ТУ- Варна. След дипломирането се връща в Ямбол и работи пет години в голяма частна фирма. После насочва поглед към столицата. Към момента е начело на екип за хардуерно обслужване към „Хюлет Пакард”, където комбинира интереса си за работа с хора и придобитите умения за работа с корпоративни софтуерни платформи.
Рисува от дете. Дълги години това е просто хоби, докато се ориентира в професионален план. През 2010 година започва да се занимавам активно с карнавален грим и да участва в арт фестивали и мероприятия, рисувайки по лица и тяло, изготвя тематични декори и други ръкоделия. Тогава взема решение да погледне по-сериозно на рисуването и завършва курс по графичен дизайн. Така погледът и вече е насочен към поп арт портрети и абстрактни дигитални визии ползвайки Illustrator и Photoshop. В промеждутъците от време изработва и цветни мандали от прежда.
Казва, че Ямбол и лицата на Ямбол винаги са й давали вдъхновение и посока.
– Здравей! Какво видя днес в огледалото?
– Главната ми среща с огледалото е сутрин, така че видях още едно добро утро. Това е и времето, в което си припомням, че съм благодарна на всичко и всички, които са ме направили точно такава.
-Суетна ли си?
-Не изпадам в излишна скромност, така че притежавам доза суета. Обичам да празнувам избора си, да споделям успехите си с близки хора.
-Къде искаш да си сега?
-В това сгушено време, освен на раздумка с близките, бих искала да съм затворена в собствената си работилничка с голям чайник, много липа, муза и музика.
– Какво те вдъхновява?
– Вдъхновявам се от човещината, малките ритуалчета на ежедневието, от усмивки, от природата, музиката, изкуството и пъстротата във всичките и форми.
-Какво те кара да се усмихваш?
-Кучета, усмивките на другите, кукери, палаткуване, ръкоделия.
-С какво не се разделяш?
-С панделите за коса, със шарените десени, с мечтите си и с Ямбол J
-Последната книга, която те грабна?
-Без изобщо да се замислям това е книгата „Обич” на Ивелина Радинова. Смятам, че всеки би останал специално докоснат след прочита й.
-По-емоционална или по-рационална?
-Категорично съм по- емоционална отколкото рационална. Уважавам рационалността, с желание полагам усилия да я имам повече в живота си, но най- присъщото за мен е формирано главно през емоционалността.
-За какво не ти стига времето?
-Най-вече не ми стига време да обърна нужното внимание на всичките си идеи, да си отдъхна между задачи, и да си подредя дамската чанта J
-Какво би променила около себе си?
-Ако всички успеем да прекарваме с час по- малко на ден време пред телефоните си, бихме могли да си дадем толкова много и нужни неща…
-Най-голямото ти изкушение е …
-Всъщност те са две, окачествявам ги като най- големи и поради това, че не са избледнявали от детството ми – да поспя още пет минутки сутрин и да приютя всяко бездомно куче, което срещна.
-Мечтаеш за …
-Скорошно нормализиране на ритъма на живот, който всички обичаме. Смятам, че сега повече от всякога оценяваме какво имаме и какво трябва да пазим. Вярвам, че човечеството ще е по-устремено към истински важните неща когато отмине извънредното положение. А това само по себе си дава вдъхновение за много мечти J
-По душа си…
-Веселяк, деен мечтател, поклонник на изкуството, пътешественик.
-Трите думи, които те описват са …
-Позитивност, пъстрота, адаптивност.
-Рисуването е …
-Да проговориш на езика на всички.
Източник: ЯмболПрес – пулсът на града
