Издателят Иван Гранитски: Икономическите мерки са пълна катастрофа

Конкретно за неговото издателство „Захарий Стоянов“ той разказа: „Нашето издателство е една малка фирма, създаваме 20-30 работни места, с печатници и с извънщатни хора, с които работим, може би даваме хляб на 50-60 човека, но не толкова работните места са важни, колкото духовният продукт. Ако издателства като нашето бъдат сложени „на колене“, а това е напълно възможно през следващите години, тъй като всички ние работим с кредити, които все по-трудно плащаме, в един момент ще трябва да се затвори дейността. Това изхвърля на улицата хайде да кажем пренебрежимо малко хора, които ще бъдат без работа, но неплащането на лихвите и главниците по кредитите ще вкарва издателства като нашето в лоша спирала. Още по-лошото е, че това ще доведе и до фалити на печатници. Ние го виждаме сега, че много от печатниците се задъхват, нямат работа, нямат поръчки. Като фалират печатниците, няма да има работа и за доставчиците на полиграфически материали, следователно този кръг от фирми, автори, издателства, печатници, доставчици – това са няколко десетки хиляди човека, а държавата няма никакво отношение към този тип дейност, която е само формалната, търговската и производствената. А духовната – загубата ще бъде неизмерима, защото ако това стане следващите години няма да има кой да издава българска класическа литература и съвременна българска литература. Ако не са общини като „Тунджа“ и спомоществуватели, които стават все по-малко, няма кой да издаде книгите на съвременните български писатели. Те не са търговска стока, те не могат да се продадат. Една книга на поет не може да се продаде в повече от 100 екземпляра. Книгата ще е на загуба, ако няма спонсори. Най-известните големи живи наши писатели като Антон Дончев или като Стефан Цанев или като Недялко Йорданов имат 500 до 1000 тираж, които се продават 2-3 години. Сами виждате, че съвършено е объркан процеса и то именно поради неглижирането от страна на държавата и нежеланието да се разбере, че културата не може да бъде търговска дейност. Но все пак ние не се оплакваме, защото по-лошо е положението в здравеопазването. Това е резултатът, след като преди 30 години решихме, че здравеопазването ще бъде търговска дейност, а в образованието парите следват ученика или студента. Нищо добро не ни чака, според мен, с такива политики в най-важните за държавата сектори“.

Източник: delnik.net