510 години Безистен – „Да отворим албума Безистен”
Самото събитие се преведе в Интерактивен музей Безистен, така че децата успяха по изключително достъпен и интересен начин да научат да научат историята на сградата, в която се намират.
Христина Женкова определи повода като повече от авторитетен, изтъквайки неговото значение – „5 века, 5 столетия, живота на поне 9 поколения ямболци“.
Преди да разтвори албума със снимки, който в духа на съвремието беше интерактивно представяне Христина Женкова разказа увлекателно на децата историята на Ямболския Безистен и неговото място в историческото развитие на Ямбол. Тя обясни защо тази сграда само 136 г. след падането на средновековната ямболска крепост Дъбилин под османска власт намира мястото си тук, нарушавайки традициите на османската архитектура – именно тя, а не Джамията да бъде център на градското ядро.
Историята:
„Средновековната ямболска крепост Дъбилин заема важно военно-стратегическо, стопанско и културно място в историческото развитие на Средновековна България. Тя е една от първите крепости, паднали под властта на османците, през 1373 г. четвърт век преди на падането на България под чуждата власт. И това в резултат на 6-месечна обсада. Топлото пролетно време, развалянето на хранителните запаси, изтощителната отбрана са причините управителят на града да отвори вратите пред неприятеля, ръководен от най-добрия военачалник тогава Тимурташ паша…
Съдбата на българите е предначертана – една част избити, други поемат по пътя към робските пазари на Империята, останалите са заселени изолирано южно от средновековния град , в Кагона (дълго време сателитно селище към Ямбол). И тук отбелязваме един много съществен нюанс – при боевете за овладяването на града Тимуршаш паша има възможност да оцени високите военни качества, героизма и храбростта на българските войни и именно от техния състав да организира първия военизиран отряд тайфа и войнуган. Тук при крепостта Дъбилин възниква войнуганската организация – категория мъжко население, което се грижи за обоза на османската армия при завоевателни походи, срещу привилегии и опростяване на данъци.
Близостта на Ямбол с тогавашната столица Одрин го превръща в стратегически център за старта на продължаващата османска експанзия към Черноморското крайбрежие, Североизточните български земи и Подбалкана. Ямбол става вилает, а от края на 15 век до Освобождението е център на кааза. Заедно с това той става еталон на новата власт в архитектурно, битово, религиозно и културно отношение. В средата на 15 век по брой на населението Ямбол е шести в българските земи. Постепенно в Първия отдел на града и околностите са заселени колонисти от Мала Азия и провинциите, тук се установяват и испански евреи търговци.
Средновековните църкви, крепостната стена, битови сгради и култови такива са разрушени и се построяват джамии, текета, ханове, каменен мост над Тунджа и много други солидни обществени сгради. До началото на 16 в. Ямбол добива вид на класически ориенталски град.
Това са основните причини около 1509-1510 г. великият везир на султан Баязид Втори покровител, Хадъм Али паша да започне строителство на голям Безистен в централната част на новия град. Тази монументална сграда е образец на класическата османска архитектура и вече 5 века е визитна картичка на града. При завършването си той има 40 дюкяна вътре и 114 отвън, които носят значителен за фикса приход, регламентиран със специален закон. Безистенът впечатлява редица пътешественици, преминали през града. Най- подробно е описанието на Евлия Челеби, който през 1667 г. преминава през града. В характерния си приповдигнат стил той разказва за 280-те оживени и украсени дюкяни и един солиден безистен с 4 железни врати….какъвто в никоя друга страна няма, а всички ценни неща се намират в него в изобилие и на безценица. А хаджи калфа допълва и продажбата на прочутите ямболски завивки „Кебе”.
Документът, който описва регламента и асортимента на Безистена, е „Закон за пазарния Бач” от 16 век. В него е описано всичко, което се излага на сергиите, от зърното до продажбата на хора.
По време на войната 1828-29 г. в сградата на Безистена продължава предлагането на различна продукция, но след нея по времето на „Голямото московско“ (б. р. преселение), когато от Ямбол около 7 хиляди българи тръгват с армията на Дибич, пазарът замира. За продължителен период от време богатите магазини край Безистена и занаятчийските чаршии опустяват. Съвземат се постепенно през годините заедно със заселването на много българи от Новозагорско и Чирпанско.
Безистенът преодолява превратностите на съдбата. По време на Освободителната война е превърнат в склад за боеприпаси. Дори е направен опит за неговото запалване.
След Освобождението, позагубила блясъка си, сградата продължава да събира населението и търговците около себе си.
През 1880г. се прави и първото заснемане на сградата.
Построената железница на барон Хирш , дала тласък на икономическото развитие на града, заменя волските впрягове, спиращи около Безистена.
По време на войните за национално обединение сградата изпълнява нехарактерни за нея функции – склад на болницата за газ и муниции, на сол, захар тютюн и др.
Между куполите й дълго време намира място наблюдателната кула на пожарната в Ямбол. По покрива започва да никне всякаква тревна растителност включително и дърво, на което има гнездо един щъркел. И това е запечатано за поколението в една фотография.
По това време в един фейлетон определят Безистена като най- непотребната и излишна сграда в града. Дори ямболските общински съветници имат желание да я съборят.
И така до 1924 г., когато общинската управа започва обсъждане на идеята за преустройство на сградата за модерни градски хали. Процедурата е тежка и дълга, но и резултатът си заслужава – на 12 юли 1926 г. отварят врати ямболските хали с около 20 магазина за месо, птици, риба и зеленчуци, разположени в централното помещение.
Множеството картички от това време ни оставят спомена за една обичана и посещавана от жителите и гостите на Ямбол сграда.
Следващото преустройство на сградата е през 1970-72 г. Тогава Безистенът е реставриран и адаптиран към условията на съвременния град. Покритият пазар в миналото е превърнат в модерен търговски комплекс, където се предлагат сувенири, керамика, грамофонни плочи и др. най- голямото постижение на тази реставрация е не само доближаването й към първоначалния й вид, но и липсата на централно осветление. Така максимално се запазва автентичността на обекта.
Процесът на преустройството и вида след това са запечатани на филмова лента.
В годините на демократичните промени сградата на Безистена не намира своето адекватно място в живота на града.
От 2010 г. ямболската община обмисля идеята сградата, като емблематична за града, да се превърне в модерен културно-информационен център. Тази идея получи своята реализация през 2015 г.
Реализирането на този проект популяризира туристическите обекти в града ни, а Безистенът стана център на множество културни прояви в Ямбол“.
След историята Христина Женкова продължи с личен спомен: „Аз съм от поколението, което свързва Безистен с големите, студени и малко страшни в очите на малко дете хали. След това с мястото, където през 70-те години в плодовия бар се събирахме гимназистите, решили да не влезем в час.п Помня го и дълго време закрит, свидетел съм и на днешния му образ. Което значи – познавам Безистена в четири от 6-те му живота“. Тя изрази мнение, че днешните поколения, които свързват Безистена с този му вид, са най-печелившите. „Мисля си че днес Безистенът се чувства най- комфортно и най- добре и вие и вашите близки имате щастието да му се наслаждавате“, обърна се тя към децата.
След нейните емоционални думи всички имаха възможност да видят албума със снимки с бележки отстрани, свързани с най-важните исторически предназначения на сградата.
Източник: delnik.net
