Светлозар Желев откри “най – зареждащото място за учене на света” в Ямбол

Публикация във фейсбук на родения в Ямбол Светлозар Желев, ръководител на отдел „Съвременна литература” в Националния център за книгата в НДК,разказва вдъхновено за срещата му с училището, в което той е бил от 4 до 7 клас. Той беше в родния си град, за да представи книгата та Енчо Керязов “Обичай смело”, но успя да фокусира вниманието върху добрия пример на ямболско училище. Ето и самата публикация, струва си да я прочетете:

“Моето завръщането към детството продължи с най-приказното, зареждащо и обогатяващо приключение, училището, в което бях от 4 до 7 клас, Химията, превърнато от екипа му, директорката г-жа Сулева и зам-директорката г-жа Митка Георгиева, в най-прекрасното, шарено, цветно, чудно, приказно и зареждащо място за учене на света.

Първо разгледайте галерията от снимки, после се върнете да дочетете този текст. Да, за това става въпрос. Тематични класни стаи, приветливи коридори, места за сядане и отдих, внимание към всеки детайл, всичко докоснато и оформено с вкус, мисъл, обич, посвещение и разбиране за важността на околната среда за образованието и възпитанието.

Какво е това специално училище ли? От къде толкова пари? Сигурно богати родители спонсорират? Ами, не. Въобще не. Това не е елитно, много меко казано, училище в град Ямбол, каквито са Езиковата и Математическата гимназия, това дори не е Механотехникума или Икономическата гимназия.

Това е Професионална гимназия по лека промишленост, екология и химични технологии. В него учат и се обучават проэесионално за фризьорки, дърводелци, малко биология и химия, повече от 400 ромски деца. Всъщност те са 99% от всички ученици. Да, точно така. И учат с желание, и постигат успехи.

На матурите по български език и литература тази година оценките им са били минимум четворка. На всички, и отличници е имало. Вие имате ли си представа какво означава това в сегашна България и образователната ни система? Сигурно разбирате. Виждате ли издраскани стени, счупени столове и чинове?

За тоалетните дори няма да споменавам, само ще кажа, че не съм виждал толкова чисти, блестящи и поддържани в нито едно учебно заведение, институция или дори ресторант в България. А за отношението на едно ръководство към това, което прави, може да се съди по тоалетните, повярвайте ми. За това и Давид Черни изобрази като символ на страната ни тоалетната с клекало.

Но да се върнем в учебните стаи. Видяхте кабинетите по български език и литература, по история, по математика, по екология, по фризьорство, по чужди езици. Сега, заради Ковид, те са класни стаи на едни класове. Те пък, всеки клас, от своя страна са наречени “приключенци”, “вдъхновители”, “мечтатели”.

Приказно е. Всеки детайл във всяка стая е внимателно избран, дори стенните часовници са тематични, има и проектори, видеоекрани, библиотеки с книги, зарядни станции за телефони като престилка с джобове, където учениците си оставят телефоните преди началото на часа. Никъде не видях нещо надраскано или зачупено.

И не, ремонта не е от това лято, а от години. Правят го по малко, с постоянство, година след година, етаж след етаж, стая по стая. И имат това съкровище. Всъщност съкровищница, за знания и възпитание. Класовете не са малки, по 26 деца. По три паралелки на клас, от 8-и до 12-и.

Тази година са направили и четвърта заради огромния брой желаещи, разрешили са им. Всичките места са запълнени. За разлика, например, от Математическата гимназия. Не снимах наградите им, снимките от сътезания, конкурси, работилници, пътуванията из страната и чужбина. Да, чужбина, защото всяка година печелят проекти по “Еразъм” и децата пътуват до Италия, Испания, даже сега в момента има в Германия.

Всички пътувания и екскурзии са безплатни, с пари от проекти или от бюджета на училището. Не, нямат по-висок бюджет, само колкото им се полага, но пък го харчат с мисъл и стратегия, за важни неща. Осигурили са и безплатен транспорт за всички деца, дори и за тези, които не са от града, а от селата. Иначе на ромските деца преди им е било трудно да идват на училище.

Не, нямат проблеми с отсъствията. Всички са точни и нямат търпение да са в час. Снимах само Алеята на славата, която наскоро са започнали, за най-талантливи ученици и най-високите постижения. Има много табла със снимки – от театрални пиеси, от редовните състезания по чужди езици, от завършването на поредния випуск, облечени с тоги и шапки. Да, с тоги и шапки, и не може да си представите колко горди и щастливи изглеждат тези прекрасни ромски деца.

“Малко трябва”, каза г-жа Митка Георгиева. “Те са чудесни, любвеобилни и любознателни деца”. Наистина малко трябва. Учители, посветени на мисията си, директори, които си тръгват последни от училище, активна и постоянна работа, търсене на проекти за финансиране, желание да се случат нещата, нови, по-интерактивни методи на преподаване, разбиране и емпатия. И труд, и енергия, и мечти, и любов.

Горд съм с тези хора, учители и ученици, те са онази България, за която аз мечтая. И днес видях, че мечтата ми е реалност. Като в това училище в Ямбол, като в село Чавдар. Първите стъпки са вече направени, от всички нас зависи да вървим по пътя, и да го изминем.