Поетичните вдъхновения на Маргарита Петкова и Добромир Банев
Интересът на ямболската публика беше предизвикан от поетесата Маргарита Петкова с нейната стихосбирка „Тъй рече Виктор“ и от Добромир Банев с неговата „Любов до синьо“. И те не ги разочароваха, напротив, направо ги потопиха в извиращата сякаш от фибрите на душите им поезия.
Двамата взеха в ръце две стихосбирки, от тези които бяха предназначени за публиката, без отбелязване, без нищо и зачетоха. А естественият поетичен спектакъл, който се получи, наистина завладя публиката с магията на поезията, излизаща на един дъх без напъни и без поза.
Това са две различни книги, но някак си се уеднаквяваме, загатна Маргарита Петкова преди за започне да чете поезията си и обясни, че „Тъй рече Виктор“ е друга книга. „Не знам защо така му се получи на Виктор, че има малко повече философия, малко повече препратки, но така дойде и така си отиде“, допълни още авторката и зачете…
В продължение на 30 минути двамата четяха стихотворение след стихотворение, които изглеждаха като продължение едно на друго, като свързан поетичен спектакъл и публиката слушаше в захлас.
„Никога не съм изпитвала съмнение в творчеството си, както и никога не съм се взимала насериозно“, обясни Маргарита Петкова след поетичното въведение в отговор на въпрос от публиката. Тя припомни, че е написала първото си стихотворение в първи клас от скука, защото не са я пуснали навън заради завалелия сняг и след това продължила с писането просто ей така, но това не било творчество. По-късно разбрала, че няма начин, ще си пише, а пък който иска да я чете. В същото време тя сподели, че не може да се пише всеки ден, че творческото писане е, когато дойде. „В продължение на 4 години писах само този Виктор, това са 60 стихотворения и други просто не ми идваха“, допълни още тя, но все пак уточни, че Господ не й диктува, както твърдят други, и с присъщия си хумор добави: „Мисля, че Господ си има далеч по-сериозни работи от това да диктува стихотворения на когото и да било“. Тя обясни, че стихотворенията идват при нея и тя се чувства длъжна да ги запише, защото, ако не седне да го направи, ги забравя. Оказа се, че тя почти не редактира стихотворенията си, което обяснява и защо поезията й е толкова органична, естествена и сякаш извираща от душата.
Най-лесното нещо на света е да пишеш, просто не трябва да се насилваш, сподели още Маргарита Петкова.
Във връзка с вдъхновението Добромир Банев припомни как двамата с Маргарита Петкова са писали поетичната книга „Абсурдни времена“ без да се познават – всяко от стихотворението е било своеобразен отговор на друго и така в една от вечерите са стигнали до 8 стихотворения, а книгата от две части, която съдържа над 100 стихотворения, е написана за 13 дни.
Във връзка със заглавието на книгата „Абсурдни времена“ от публиката ги попитаха колко е горният им праг на поносимост на абсурдите, защото е своеобразен абсурд да си поет в днешните абсурдни времена и не са ли се замисляли за друго поприще.
Добромир Банев сподели, че за него творчеството е вид бягство, а Маргарита Петкова обясни, че не може да спре да пише, защото стихотворенията идват и не те питат дали искаш да продължиш да твориш.
Диана Иванова
Източник: delnik.net