BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Поетичните вдъхновения на Маргарита Петкова и Добромир Банев

„Колко сте много“, с тези думи реагира поетесата Маргарита Петкова при влизане в пълната зала в Синия салон на читалище „Съгласие“ през последната вечер на „Ямбол чете“. А това наистина доказа, че в Ямбол има четяща публика, стига да е провокирана от авторите. В залата бяха много млади хора, учители по литература и изкушени от литературата, което не се видя в предишните четири вечери на 15-то издание на литературните дни.

Интересът на ямболската публика беше предизвикан от поетесата Маргарита Петкова с нейната стихосбирка „Тъй рече Виктор“ и от Добромир Банев с неговата „Любов до синьо“. И те не ги разочароваха, напротив, направо ги потопиха в извиращата сякаш от фибрите на душите им поезия.

Двамата взеха в ръце две стихосбирки, от тези които бяха предназначени за публиката, без отбелязване, без нищо и зачетоха. А естественият поетичен спектакъл, който се получи, наистина завладя публиката с магията на поезията, излизаща на един дъх без напъни и без поза.

Това са две различни книги, но някак си се уеднаквяваме, загатна Маргарита Петкова преди за започне да чете поезията си и обясни, че  „Тъй рече Виктор“ е друга книга. „Не знам защо така му се получи на Виктор, че има малко повече философия, малко повече препратки, но така дойде и така си отиде“, допълни още авторката и зачете…

В продължение на 30 минути двамата четяха стихотворение след стихотворение, които изглеждаха като продължение едно на друго, като свързан поетичен спектакъл и публиката слушаше в захлас.

„Никога не съм изпитвала съмнение в творчеството си, както и никога не съм се взимала насериозно“, обясни Маргарита Петкова след поетичното въведение в отговор на въпрос от публиката. Тя припомни, че е написала първото си стихотворение в първи клас от скука, защото не са я пуснали навън заради завалелия сняг и след това продължила с писането просто ей така, но това не било творчество. По-късно разбрала, че няма начин, ще си пише, а пък който иска да я чете. В същото време тя сподели, че не може да се пише всеки ден, че творческото писане е, когато дойде. „В продължение на 4 години писах само този Виктор, това са 60 стихотворения и други просто не ми идваха“, допълни още тя, но все пак уточни, че Господ не й диктува, както твърдят други, и с присъщия си хумор добави: „Мисля, че Господ си има далеч по-сериозни работи от това да диктува стихотворения на когото и да било“. Тя обясни, че стихотворенията идват при нея и тя се чувства длъжна да ги запише, защото, ако не седне да го направи, ги забравя. Оказа се, че тя почти не редактира стихотворенията си, което обяснява и защо поезията й е толкова органична, естествена и сякаш извираща от душата.

Най-лесното нещо на света е да пишеш, просто не трябва да се насилваш, сподели още Маргарита Петкова.

Във връзка с вдъхновението Добромир Банев припомни как двамата с Маргарита Петкова са писали поетичната книга „Абсурдни времена“ без да се познават – всяко от стихотворението е било своеобразен отговор на друго и така в една от вечерите са стигнали до 8 стихотворения, а книгата от две части, която съдържа над 100 стихотворения, е написана за 13 дни.

Във връзка със заглавието на книгата „Абсурдни времена“ от публиката ги попитаха колко е горният им праг на поносимост на абсурдите, защото е своеобразен абсурд да си поет в днешните абсурдни времена и не са ли се замисляли за друго поприще.

Добромир Банев сподели, че за него творчеството е вид бягство, а Маргарита Петкова обясни, че не може да спре да пише, защото стихотворенията идват и не те питат дали искаш да продължиш да твориш.

Диана Иванова

Източник: delnik.net

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!