BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Младите в Болярово искат да работят, не да чакат държавата

Работни места за хора и с ниско образование, но пък с постоянна ангажираност на трудов договор. Както за мъже, така и за жени. Това е един от начините хората да се задържат по селата, смятат младежите в село Мамарчево.

„На 13 години дойдох тук. И аз пораснах в Мамарчево, децата ми пораснаха в селото и не искам да тръгвам на никъде“, заявява 26-годишната Донка Кирилова. В момента тя е назначена по програмите за временна заетост към кметството, но след април отново ще остане без работа.

Съпругът й не е спирал да работи. Но на надник, без трудов договор, без осигуровки. Да се разболее, не дай си Боже, трябва да плаща на частно на лекаря.

Подобни проблеми споделят и Емилия Атанасова, Славка Русева и други млади майки в Мамарчево. В момента от „Язаки“ са предложили да наемат местни жители и да осигурят автобус, но има изисквания на броя работници от селото. А за младите майки работа на 3 смени е неприемлива, поне, докато децата пораснат. По тази причина не са кандидатствали за работа и в местните центрове за хора с увреждания.

Пак, заради грижите за децата, не се решават да се запишат и във вечерна форма на обучение, макар че съзнават, че основното образование определено е една от пречките да си намерят постоянна работа. За самостоятелна форма на обучение пък дори не са чували.

„Навремето, когато нямаше училищен автобус, беше трудно и аз затова и прекъснах“, споделя и Радостина Иванова от Стефан Караджово, която също е с временна заетост – по проекта на общината за патронажна грижа за възрастни. Сега обаче децата ходят редовно, казва тя и допълва, че самата започва отново да учи, за да завърши по-високо образование.

Там, за разлика от Мамарчево, има повече работни места, защото има и лозя, орехи, кравеферма, сега и кланица с транжорна изграждат… Но и в Стефан Караджово младежите споделят, че често се сблъскват с проблема с трудовите договори и осигуровките.

„Община Болярово дава много за децата –закуски, обяд, за някои и дрехи и обувки. Автобуси бяха осигурени от Министерството на образованието, с които сега училищата извозват безплатно учениците. Но ние не можем да чакаме за всичко на нея!“, категорична са младите жени. И обясняват, че детските, които държавата им плаща, не стигат дори за чифт обувки на децата. „Детските обувки са по 40-50 лв., едно яке е 80 лв., за училище поне 2 лева на ден трябва да му дам, защото и то иска като другите да си купи вафла или нещо друго. Ако не работим, откъде да ги взема?!“, споделя Донка и допълва – благодарна e, че поне по програмата за временна заетост са й осигурили минимална работна заплата.

 

Източник: delnik.net

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!