Либерализирането на вноса от Меркосур е заплаха за българското селско стопанство, смята Иво Христов

Евродепутатът е отправил запитване към министър Десислава Танева за позицията на България относно земеделските аспекти на споразумението ЕС – Меркосур

Брюксел, 9 октомври 2019 г. – Поетапното либерализиране на вноса на селскостопански продукти от търговския блок Меркосур е заплаха за основни сектори на българското земеделие, смята Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

Евродепутатът съобщи, че е отправил питане за официалната позиция на Република България в контекста на финализирането на споразумението на ЕС със страните от Меркосур, що се отнася до сектор „Земеделие“. 

„Предвижда се споразумението да включва поетапно намаляване и елиминиране на митата за широк набор от стоки, в т.ч. либерализиране на 82% от вноса на селскостопански продукти от четирите страни, членуващи в Меркосур. За важни сектори за България, като производството на говеждо, свинско и пилешко месо, ориз и мед, също се предвижда поетапно либерализиране на вноса от търговския блок“, посочва в питането си Христов. 

Той поясни, че в изпратения до него отговор министърът на земеделието и храните Десислава Танева го информира, че за България най-уязвим е секторът на пчелния мед. В утвърдената от Министерски съвет българска позиция се казва още, че въвеждането на квота от 45 000 тона за внос на пчелен мед в ЕС от страните от Меркосур би могло да окаже реален пазарен натиск върху цената, на която се изнася българският пчелен мед – (средно 4 долара / килограм през 2018 г.). По-голямата част от българския пчелен мед в момента намира добър пазар именно в ЕС – Германия, Полша, Австрия и др. 

Като друг проблемен за страната ни сектор е идентифициран и този на птичето месо. „България подчерта, че безмитният внос на 180 000 тона птиче месо представлява сериозен проблем и отбеляза, че страната ни има въпроси относно контрола, оценката на риска, защитните механизми за земеделските производители и използването на предвидения от европейската комисия кризисен резерв“, се казва още в отговора на министър Танева. 

Изпратено е писмо до комисаря по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган с допълнителни въпроси от значение за страната ни, посочва тя. 

Припомняме, че в края на месец септември, на заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, Иво Христов отправи питане към Европейската комисия относно мерките, които тя предвижда за защита на европейските пчелари в случай на силен натиск от страна на Меркосур, какъвто се очаква скоро. „Кога и как може да бъде задействан такъв защитен механизъм и ако няма такъв, какво предвижда ЕК да защити европейските пчелари?“, попита българският евродепутат, уточнявайки, че пчеларите в ЕС са поставени пред редица трудности, а за голяма част от тези в България това е малък, но важен допълнителен поминък.

Пресцентър 

Източник: ЯмболПрес – пулсът на града