Коментарът на Любомир Котев: Новите дрехи на царя

Старата приказка е всякога актуална, защото новите дрехи на царя са старите дрехи на всеки самозабравил се властник, който дефилира гордо гол-голеничък пред пълните с възхита погледи на умопобърканите си поданици, докато не се намери някой да се провикне, че царят е гол. А и като го има освестяващия вопъл на окатия и умен смелчак, за жалост, малцина съумяват да изтрезнеят начаса, а едно внушително множество продължава да се възторгва от измамните одежди. Колкото и невероятно да е, пошличкият цинизъм на Гьобелс върши работа и досега, една лъжа, повторена сто пъти, действително става истина, поне за тези, които не могат или не желаят да мислят. Най-лесният пример напоследък е лошо съчинената и още по-лошо режисирана шумотевица около сексуалното насилие, която завладя, колкото и абсурдно да е, тъкмо артистичните среди, тъкмо хората с чисти и честни сетива уж, тъкмо интелектуалците, в чиято способност за съждение никой не се съмнява. Не знам кому и как хрумна поредното галактическо безумие, макар да е близко до ума, че кликата около Сорос отдавна се напъва да подреди по-зле, отчайващо лошо, и без това лошо подредения свят, но е смайващо, че тъкмо артистите и интелектуалците са безпаметни и немислещи съучастници. Недоумявам как хора, които уж боготворят свободата и всякога смущават бюргерското общество с несъразмерните си жестове, изведнъж се преобразяват в задръстени и ограничени еснафи, неспособни да осъзнаят нечия чудовищна агресия, тесногръдото отношение към интимния мир на човека, наглостта да се налагат малоумни табута. Наглостта на неолибералната клика наистина е чудовищна, защото надничането през ключалката или под юргана, грубото вмешателство в интимния мир на човека е едно на ръка, а освен това, сега се експонират, обсъждат и обругават, публично и мащабно, най-интимните ни преживявания. Патологичният мерак да си вреш носа там, където те очаква заслужен юмрук, наместо очакваната, нормална реакция на нормалния човек, получава незаслужени овации, не от друг, а от изживяващите се като най-освободени и най-свободолюбиви артисти. Абсурдът е пълен, защото тъкмо хората, склонни всякога да скандализират обществото със своята разкрепостеност, които се противопоставят страстно на псевдоморалната закостенялост, на мухлясалата догма, сега не просто се възмущават от най-разкрепостените в гилдията, не просто ги обругават, но налагат догмата, воюват за догмата. А напъните им са съвсем абсурдни, аргументите малоумни, воплите втрещяващи, защото шумното и показно опазване на морала, свободата и достойнството на личността, всъщност е въпиюща аморалност, погазване на всякакви свободи и подигравка с човешкото достойнство. Аморалността е наистина въпиюща, защото изконните ни права, като свободата да общуваме, както си искаме с когото си искаме, мъжката чест и достойнство, са поругани и заклеймени, заради моралната разпуснатост на някоя амбициозна фльорца, шетаща на безнравствеността, както преди, така и сега. Направо потресаващо е, че хулим мъжа, поддал се на щенията си, на естествения нагон, на човещината, заради жена, която чистосърдечно признава, че е откликнала на мераците му, заради кариерата, парите и славата, пък и има нахалството да го съди, след като, благодарение на него, но и на моралното си пропадане, ги е постигнала и е изминал цял век от случилото се. И на него, защото е логично да допуснем, че е мачкала чаршафите и с други, докато пълзи нагоре по стълбата, но ето, той, само той е заклеймен за сексуалното насилие, каквото е нямало, всъщност, щом не е имало обществен проблем. Имало е интимно общуване, любов, секс, перверзия, сделка, ако щете, но не и насилие, щом няма драма и не се чуват крясъци, щом никой нищо нередно не е забелязал. И тези взаимоотношения, дори ако за някого, не без известни основания, са аморални, са далеч по-понятни и по-приемливи от безнадеждно закъснелия вопъл на уж озлочестената мома или булка, която позорно е мълчала десетилетия, а сега безсрамно развява мръсното си бельо, за да превърне моралното си падение в морална победа. Не само тя, куп разпуснати, аморални кандидатки на славата, минали през леглото не само на злополучния продуцент, реват в несвяст, че са озлочестени, след като съумели да станат световноизвестни и натрупат баснословно състояние, благодарение и на креватните упражнения. И масова, и обичайна практика е било, оказва се, пък е и публична тайна, откак свят светува, че не само там, в по-разкрепостените артистични среди, но и сред задръстените уж чиновници, не сексуалното насилие, а сексуалното предлагане, е гаранция за успеха. В този смисъл, философски погледнато, злочестият Харви Уайнстейн или знаменитият Пласидо Доминго би трябвало да възприемаме по-скоро като жертви, а не като насилници, защото от тях са се възползвали куп едва прохождащи актриси, според собствените им признания. Наместо това ги обсипваме с незаслужени хули, не зачитаме нито изключителния професионализъм, заради който са преследвани от безскрупулните кариеристки, честта и достойнството им, нито естествените им, човешки реакции. Пълен абсурд е, пак ще кажа, артисти да се гаврят с артисти, заради скудоумието на неолибералните манипулатори, и срамно, и страшно е, но не безнадеждно, щом се намери свястна жена, като великолепната Катрин Деньов, да защити мъжкото достойнство, а и да опази истинския морал на истинската жена. Тя изигра феноменално, поредната си успешна роля, ролята на онзи прелестен хлапак, който вижда по-далеч от упоеното, задрямало и обезсилено стадо. Аз вярвам, че викът й ще събуди заспалите, че ще прогони овчедушието, че трезвите гласове ще се множат, че потъналите в дупка ще се осъзнаят, че ще се досетят най-сетне, че някой ни отнема не само изконните ценности, морала, честта и достойнството, но и свободата, най-изконните, интимни свободи…

Новите дрехи на царя, действително, са старите дрехи на всеки самозабравил се властник, а историята, наистина, се повтаря, като драмата деградирала до фарс, щом днешните „царе”, дефилиращи голи сред шпалира от възторжени и малоумни погледи, не виждат позора на тези, които вчера правеха същото. Днешното сексуално насилие прилича поразяващо на вчерашното морално разложение, тези, които днес клеймят ближния си, заради това, което сами вършат, са досущ като онези, които вчера се нагърбиха със същата неблагодарна роля. Няма нищо по-естествено от естествените човешки реакции, от мъжките мераци и щения, от женската чувственост и лекомислие, от най-неподправените ни стремежи и влечения, който не го е разбрал от живия живот и нормалното общуване, нека чете Фройд и Юнг или Лойд де Моз. И няма нищо по-неестествено, нечовешко и кощунствено от безумната мания да посегнеш на светая-светих, на интимните взаимоотношения, на съкровенията ни, да се опитваш да идеологизираш най-неподатливата сфера, да мачкаш изконния морал и непогасващия, спасителен копнеж по любовта, секса, перверзията, ако щете. А най-възмутителното е наглостта, която съешава алхимически архаичната и невнятна пуританщина с модерната и съвсем непомерна разпуснатост на нравите, докато се противопоставя, не само манипулирайки, но и декретирайки, на изконния морал и традиции, на най-непосредните човешки щения и реакции. Абсолютно неприемливо е да ни поучават и назидават, когато проблемът са естествените взаимоотношения между мъжа и жената, тъкмо нечестивците, които ги подменят с неестествените еднополови взаимоотношения, содомии и всякакви извращения. А да оставим настрана стряскаща демагогия, която е не по-малко възмутителна, щом радетелите за сексуално ненасилие, не се противопоставят на ширналото се по екраните ужасяващо насилие и несмилаема порнография, която представя любовта като изтезание. Най-неприемливото, в крайна сметка, е, че негласно, тихомълком узаконените отдавна беззаконие и безнравственост, навсякъде и във всичко, се бичуват шумно и показно, но никой и не помисля да отнеме удоволствията на „богоизбраните”. Откак свят светува и най-недосетливите се досещат, че разпусната жена, особено ако е и хубавка, постига всичко по-лесно, заради освободеността и прелестите си, а ето, намериха се умници, които да ни уверяват, че е жертва тя, а не хищник. Ако има озлочестени нещастници в този наш, разкапан свят, открай време, това са благоверните съпруги на държавниците, политиците, продуцентите, бизнесмените и прочее знаменити, богати и знатни мъже, които най-често са също жертви, а не завоеватели. И насилените, нелепи, смешни, чак шизофренични внушения, че жената непременно е жертва, а мъжът непременно изрод, не са нищо повече от  поредната антихуманна доктрина, която непременно ще се провали, щом е призвана да разбие не само човешката ни душевност, но и наредения от Бога свят. Прозрачната истина, схващана от все повече хора, е, че някой се опитва да отнеме приоритетите на мъжа, за да грейне великолепието на хомосексуалистите и на онези жалки еманципантки, които жадуват мъжество и не желаят да са майки или съпруги. Спотайва се все още народа, хората са объркани, уплашени или ужасени, но все повече са проглеждащите и все повече гневните, все повече са невъздържаните, които скоро ще се провикнат: Царят е гол!…

Източник: delnik.net