Да отворим страницата на фамилия Козловски…

През 80-те г. на ХХ век, в Историческия музей бяха предоставени от д-р Георги Козловски сведения за основателите и наследниците на рода. Благодарение на неговите бележки ще се върнем назад във времето, проследявайки живота на първите две поколения от рода, но ще усетим и атмосферата и живота в Ямбол през XIX и началото на XX век.

По време на османското владичество  в българските земи по различни причини се наблюдават вътрешни миграционни процеси. Обикновено това е в резултат на чумни епидемии, холера и др. Цели фамилии напускат родните си места и търсят по-добри и надеждни места, където да се установят. В началото на XIX в. заради холера от с. Скобелево /тогава Кьопекли/ в Ямбол се заселва невръстния Иван Петров и неговата сестра Минка, и баща им Петър. Идват тримата, защото семейство става жертва на болестта. Русата, почти бяла коса на малкия Иван е причината, майка му да го нарича „моето бяло козленце“, откъдето първо като прякор, а по-късно и като фамилно се налага Козоолу и Козловски. Вероятно до 1828 г. новопристигналите търсят мястото си сред еснафа на Ямбол, а през същата година останал сам, братът тръгва след армията на Дибич и се установява в гр. Яш. Намира си подходяща работа, набляга на езиците и самообразованието. И след разрешението на българите да се върнат по родните си места, около 1830 г. се завръща в Ямбол. От престоя в Молдова остава руското окончание на фамилията Козловски. За кратко време добрият занаятчия и търговец, и със самочувствие човек, печели доверието не само на съгражданите си, но и на евреите и турците. Дотолкова, че получава разрешението да отвори дюкян /работилница за растително масло-яхана/ на най-видното място на чаршията, до градския часовник. Не само това, той получава и разрешението да си закупи имот в първия отдел на града. Имотът се намира в близост до дн. читалище „Съгласие“. Търговските и занаятчийските  му умения  печелят многобройна клиентела от всички народности в Ямбол. До края на живота си Иван Козловски се ползва с авторитет и добро име сред еснафа в Ямбол. Неговата предприемчивост се вижда  още в първите му търговски тефтери. От тях се вижда, че в магазина му има няколко отдела за търговия – железария /от Самоков/, дървен  материал /от Пазарджик/, тютюн и бакалница. За кратко време натрупва състояние. Жени се за Спаска, дъщеря на известният и не по-малко богат българин Параскев Петков, живеещ в Каргона. Много бързо невестата разширява къщата, завързва приятелски и добросъседски отношения със съседките туркини, които многократно ще помагат на семейството при уреждане на отношения с властта.

С течение на времето семейството се увеличава, раждат се пет момчета и две момичета. Състоянието също, търговската дейност се разширява. Иван Козловски вече търгува  на едро с вино, ракия и оцет.

Независимо от богатството  семейството  не парадира и не се големее. Напротив, патриархалният начин на живот е строг и скромен. Обществената деятелност на Иван Козловски се изразява в участието му в първата фаза на борбата за самостоятелна българска църква в Ямбол, а от 1848 г. е епитроп на църквата „Св. Георги“. Домът му е мястото, където тайно се срещат борците за църковна самостоятелност. Наред с това отделя достатъчно средства за развитието на образованието в Ямбол. Към края на живота си подпомага строителството и издръжката на класното училище  на Добри Чинтулов. В личната му библиотека място намират не само църковни книги, но и „Софронието“ с неделни слова на български, книга за живота на Ал. Македонски и др.

През 1862 г. Иван Козловски умира  от сърдечен удар, след спор и разногласие със съдружника си Атанас. /Интересен факт е, че той също приема фамилното име Козловски и дава друго крило на фамилното име/.

След 1862 г. търговията и производството  поемат тримата по-големи братя, докато малкия Кирил поема към Габровската гимназия, а след това към Робърт колеж в Цариград. Начело на семейството и настойник става най-големият Георги.  Стопанската дейност на фамилията бележи поредния си връх. Според полк. Кирил Козловски, в търговския регистър на семейството има списък на селата и градовете, с които братята търгуват – 56 на брой от Ямболско, Елховско, Тополовградско и Одринско. Работилницата за растително масло /яхана/ работи със сусам и произвежда доброкачествен шарлан. Имат кланица за добитък, мандра, а от хамбарите в Ямбол търгуват с жито, ръж, ечемик и царевица. В периода преди  смъртта на патрона Иван и след това, търговията и производството са в пълен разгар.

Най-големият син не само поема управлението на фирмата, но е  един от пламенните ямболски патриоти, на които не е чужда идеята за Освобождение. Той става член на Ямболския революционен комитет и е избран за касиер. В търговския му тефтер започва да се води графа – комитетска сметка. Покрай събитията в Ямбол отпреди въстанието е арестуван и заточен в гр. Болу, а преди това е в затвора в Одрин. Благодарение на жена му Мария /американска възпитаничка/ и застъпничество на американски мисионери е освободен.

След Освобождението  Георги Козловски продължава търговската и обществената си дейност. Той е един от радетелите за възстановяване дейността на ямболското читалище, активен член на училищното настоятелство в града. Той е първият, който помага с храни на жителите на гр. Котел след големия пожар през 1894 година. Любознателен, обожаващ творчеството на Виктор Юго, до края на живота си през 1904 г. помага на съгражданите си и града.  Има четири сина и една дъщеря.

Другите синове на Иван Козловски – Михаил, Петър и Паруш, също се занимават със семейното производство и търговия. Михаил е известен в града  с освободения си и бурен нрав. Освен да наглежда търговията, обича да наблюдава народни борби, има цял арсенал от различни оръжия, притежава един от най-расовите коне в града и е „трън“ в очите на турците. За него турците казват, че е „дик Коозлу“ /дивия Козловски/. Отделя се от семейното съдружие, създава семейство и има двама сина и две дъщери.

След отделянето на Михаил, първи помощник на Георги Козловски става Петър, който като майстор кожухар отваря и малка работилница. Има две дъщери и двама сина. Той остава да живее в бащината къща до читалището, където приключва живота и на майката Спаска.

Паруш Козловски помага в бакалския дюкян и отговаря за яханата. За неговото посещение в Ерусалим и хаджилък дълго време се говори из Ямбол и околностите. Той е и този българин, на който един от най-богатите турци Галиб бей предоставя дома си по време на Освободителната война. Дом, в който намират убежище десетки ямболци по време на 5-те дни на ужаса през януари 1878 г. Няма наследници.

Дъщерите  Щилияна и Минка се омъжват и имат наследници.

Най-малкият син Кирил Козловски е един от храбрите български воини, достигнал чин полковник и основател на запасната организация в България.

Пътищата на живота отвеждат наследниците на основателите на рода в различни посоки,  поприща и градове. Разклонението на рода става все по-голямо и днес, наследниците могат да се срещнат в София, Бургас, Русе и др. градове.

Уважаеми читателю, надявам се това представяне на род Козловски да Ви е било интересно. Нашата цел е да провокираме у вас интерес към вашите предци и да направите свое родословие, колкото и трудно да е в днешните условия. Така опазвате и предавате вашата родова памет.

Пожелавам Ви успех!

Христина Женкова – РИМ-Ямбол

Източник: delnik.net