Пламен Легкоступ подрежда ретроспективна изложба “Пътуване във времето”

Заглавието на експозицията „Пътуване във времето“ на Пламен Легкоступ не е подбрано случайно. Пътуването се осъществява, от една страна, във времето, защото изложбата има и ретроспективен характер – част от творбите са рисувани от 1980 до 1999 г., а останалите са сътворени през 2019 и 2020 г. От друга страна, пътешествието е и в пространството – една част от изложените творби са създадени в Китай, където авторът е пребивавал, за различни периоди от време, от декември 2015 до август 2019 г. Други са рисувани в Лвов, Украйна, и трети – в България. Времето и пространството са не толкова разстоянието между Велико Търново, Ямбол, Лвов и Пекин в километри и години, колкото историко-географското измерение на пътешествията и изследванията на автора, особено върху ДАО (Пътят) на Лао Дзъ, вдъхновени от китайските дух, култура, архитектура и митология.
В изложбата могат бъдат видяни живописни картини, рисувани с акрилни бои, като някои от тях са изпълнени в смесена техника (дигитален печат и акрил върху платно), както и графики (литография, сериграфия, дълбокопечатна смесена техника) и 3 рисунки (въглен, креда, туш и акварел).
Картините на Пламен Легкоступ изобилстват от ярки багри, фигури, символи и провокират наблюдателя към размисъл.
Основен цикъл в творчеството му са рибите. Те разказват много, въпреки че са мълчаливи. Говорят уж за историята, а пречупват човешките взаимоотношения през погледа на съвременника. Всяка една риба е и притча, заплувала нанякъде, носи нещо на гърба си, среща друга риба.
Интерес буди произведението „Дълговечност“ – с изображение на стилизиран йероглиф, който пожелава на китайците дълъг живот, а от двете му страни са изобразени две риби (в Китай рибата е символ на успех, просперитет, защото е омоним с тези думи). Фотография на творбата е качена в сайта на Централата на Институтите „Конфуций“ в Пекин, редом с пожелания от други известни личности от цял свят за успех в битката с коронавируса.
В експозицията са включени още цикъла „Античните съдове“, както и няколко автопортрета, създадени в периода от 1980 до 1987 г.
Любопитен акцент в експозицията е акварела „Натюрморт с пепелник и пура“ от 1980 г., която е рисувана в Ямбол (в ателието на Ганчо Карабаджаков).
Пламен Легкоступ е изтъкнат български художник, учен и общественик. Той е професор и доктор на педагогическите науки.
Роден е на 4 април 1959 г. в гр. Велико Търново, България.
Завършил е Математическа гимназия във Велико Търново и графика във Факултета по изобразително изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1983 г.
Неговите творчески търсения са в областта на живописта, графиката и илюстрацията. Участвал е в над 100 изложби (40 от които самостоятелни) в Австрия, Белгия, България, Германия, Китай, Македония, Русия, Сърбия, Франция, Швеция, Черна гора, и др.
Научните му изследвания са в областта на теорията, методиката, историята на изобразителното изкуство и възпитанието чрез изкуство. Автор и съавтор е на монографии, учебници и учебни помагала, студии и статии в специализирани издания.
Член на Съюза на българските художници (1989), на Съюза на учените в България (2000), на Клуба на ректорите на Европа, Оксфорд, Великобритания, на Управителния съвет на Съвета на ректорите в България (2008–2012), на Общинския съвет на Велико Търново (2003–2011) и др.
Ректор е на Великотърновския университет от 2007 до 2015 г., а от 2015 г. е главен съветник в централата на Институт „Конфуций“ в Пекин, Китай.
Удостоен е с множество национални и международни награди, някои от които са:
Възпоменателен медал на Университета за национално и световно стопанство, София (2015);
Медал „В. Н. Каразин“ на Харковския национален университет „В. Н. Каразин“, Украйна (2013);
Старопрестолна грамота за принос в българската култура, педагогическа и творческа дейност в изобразителното изкуство (2011);
Златен медал за България за изключителен принос към Изящните изкуства, Американски биографичен институт (2010);
Медал и диплом от Международния библиографски център в Кембридж за включване сред 2000-те най-изявени интелектуалци в света за ХХI век (2009);
Почетен знак „За усърдие към науката“ на Научно-изследователски център за църковна история и православна култура „В. В. Болотов“, Твер, Русия (2008);
Награда на Община Велико Търново за живопис от XI Национална изложба на художниците-педагози, Велико Търново (2005);
Златен медал и диплом за комбиниран декоративен метод в живописта от East-West Euro Intellect (EWEI ’98) – НДК, София (1998) и др.
Почетен Доктор на Башкирския държавен университет, Уфа, Башкортостан, Руска федерация (2014).
Почетен професор на:
Пекинския университет за езици и култура, Пекин, Китай (2016);
Източносибирската открита академия, Русия (2013);
Университета „Св. св. Кирил и Методий“, Скопие, Македония (2010).
Почетен гражданин на Велико Търново (2013).
Източник: delnik.net