Facebook

Коментарът на Любомир Котев: Когато гръм удари…

Когато гръм удари, как ехото заглъхва! – такова е заглавието на известната драма от Пейо Яворов, взета от тогавашния живот и повтаряща се в днешния ни живот, далеч по-мащабно. Драмата при Яворов е по-скоро камерна, интимна, колкото и да са и каквито и да са обществените рефлексии, докато днешната драма на Перник е същинска трагедия, при това не регионална, а национална. Каквото и да се случва у нас обаче – за кой ли път! – когато гръм удари, ехото донася не само трагични вопли, но и нелепи умувания, които биха звучали смешно, много смешно, ако не бе тъй непроходима мъката на хората. Трагикомедията, нашенската трагикомедия и този път е политическа, разбира се, щом не друг, а държавниците ни, наместо да си посипят главата с пепел, заради золумите си, оплакват злощастния си съпартиец. Нено Димов бил, видите ли, изкупителна жертва, необходимият грешник, натоварен с чужда вина, срещу когото било извършено същинско покушение, съсипващо политическата му кариера. Познатите спекулативни приказки и неуместни оправдания, които трябва да замъглят общественото съзнание, защото са донякъде верни, но и не толкова ловка манипулация, щом са по-скоро неверни. Да, министърът на околната среда и водите е изкупителна жертва и необходимият грешник, но едва ли плаща за чужда вина, щом той самият е по-виновен от подчинените си, било заради некомпетентност, било за нехайство, било за корупция. И звучат направо трогателно обясненията, че е той безпримерен и доказан еколог, опитен специалист и почтен политик, щом не намираме достатъчно основания в биографията му за тях. Напротив, оказва се, че министърът е магистър по математика и доктор по физика, наел се да върши работа, която по приляга на зоолог, биолог, лесовъд, агроном или хидроинженер, да речем, но не и на човек, дето е близо до числата, а далеч от земята. Освен това, Нено Димов беше директор на центъра за дясна политика и буди недоумение мерака му да се занимава с лява политика, т.е. с опазването на природната среда, което всякога е било приоритет на разните зелени и екологични партии, които са леви. Накрая, по-паметливите знаят, че той бе върл противник на Бойко Борисов, когото дълго разобличаваше за едно или друго, а накрая най-неочаквано му пристана и се нагнезди в правителството. Въобще, пресилено е, меко казано, да се тръби, че злощастният министър е компетентен специалист и честен политик, а направо престъпно да се твърди, че е невинен, но той действително е изкупителна жертва, защото не е единственият виновник, а и най-виновният, може би. Но спекулациите си остават неуместни, защото прокуратурата си върши съвестно работата и можем да очакваме, че ако има други виновници, те също ще си получат заслуженото. Каквото и да се случи обаче, проблемът остава, и не съдбата на грешниците е проблемът, а трагедията на потърпевшите, които днес окайват дните си в Перник, но утре същата трагедия може да споходи и друг град. А и не е проблемът с водата едничкото зло, далеч по-голямо зло може да се окаже проблемът с боклука, който ще стовари големи неприятности, апропо, върху главата на същия министър. Почти сигурно е, че подсъдимият Нено Димов ще се сдобие и с ново обвинение, но това не бива да бъде повод за празно умуване дали е виновен, щом вината му е безспорна, общо взето, а трябва да отключи мащабен обществен дебат за вината на всички, които ни докараха до това дередже. И да е смислен този дебат е необходимо, да е далеч от тъпите политически брътвежи, от евтините манипулации и откровения цинизъм! И възмутително, и абсурдно е, например, че удивителните родни медии вдигнаха шум до Бога, заради клетите цигани, изгорили някоя и друга гума, за да се посгреят, а не забелязаха, че у нас от години се трупат тонове боклук от цял свят, че комините на ТЕЦ-овете бълват отрова и сеят зараза, че замърсяват въздуха доста по-осезаемо от циганските къщи. А още по-втрещяващо е, че и СОС, и Софийската община, и Парламента, и Правителството, чевръсто се заеха с проблема, че измислиха санкции и глоби за циганите, а покрай тях и за автомобилистите, но нехаеха за боклука, изгарян в ТЕЦ-овете. Горе-долу същото се случи и с ВЕЦ-овете, никой, никога, никъде не отвори дума колко са, какви са, имат ли отношение към водната криза и чак като гръмна бомбата в Перник една напъдена журналистка оповести, че са стотици, пък и незаконни. Това каза, в прав текст, Генка Шекерова, само една-едничка от тези централи имала изрядни документи, но не е то проблемът, а каква е ползата и каква вредата от тях и дали ползата не е за собствениците им, а вредата за обществото, пък и в това какво мисли правителството, пък и всички правителства, които са ги нароили, без много-много да му мислят. Не само това правителство, нека е ясно, не само този парламент, са я карали през просото, не само те са проявили непростимо нехайство и към проблемите с водата, и към проблемите с боклука, и към още толкова други проблеми, които тепърва ще ни тормозят. Покрай кризата в Перник  излязоха умопомрачителни факти, разбра се, например, че и комбинат „Стомана”, и „Топлофикация” са ползвали питейната вода от язовир „Студена” за промишлени нужди, а не определените им водоизточници, защото така им излизало по-евтино. Разбра се още, че има градове, в които се пилее близо деветдесет процента от водата, без на някой да му трепне окото, че са над 60 процента загубите средно за страната, че дружества, които печелят десетки милиони годишно, не правят никакви инвестиции за  обновяване на водопроводната мрежа. И не е Нено Димо единственият виновник, разбира се, ако е така, не е и само нехайството причина за проблема с питейната вода, а нещата намирисват май на корупция, ширнала се навсякъде и във всичко, свързано с експлоатацията на водоизточниците. Корупцията, лесно е да се види, лесно е да се каже, веднъж ни дави, друг път мори от жажда, трети път зарива с боклук, а откъде идва, кой я множи, всички знаем, но кой и противостои, има ли някой в тази държава, дето да е притеснен от катастрофата. БСП, видите ли, щяла да внесе вот на недоверие към правителството, а това било, видите ли, политическа шашарма, защото се спекулирало с мъката на хората, пък трябвало друго да се направи, трябвало с общи усилия да намерим изход. Изходът, ако е интересно скромното ми мнение, е в недоверие не само към днешното правителство, но и към всички, които ни тормозят всячески в безкрайните години на непреходния преход, било заради некадърността си, било заради алчността си. Сетили се в БСП да искат вот на недоверие, а досега къде бяха и какво правиха, не бяха ли съучастници с действията си или бездействието си в парламента, не бяха ли и не продължават ли да са част от статуквото!? Проблемите са трупани с години, с десетилетия, проблемите ги има заради всеобщата незаинтересованост, или заради всеобщата заинтересованост, може би, намазаните пехливани да богатеят, докато държавата се разграбва, а народът гине от мизерия. И тъкмо БСП, която е лява уж партия, радетел за социална държава, загрижена за унижените и оскърбените, би трябвало отдавна, много отдавна, да преустрои първо себе си, а после да търси кусури на другите. Печалният факт е, че БСП, досущ като ГЕРБ, е партия с неясна, сбъркана политика, Бог знае доколко лява и доколко дясна, която разчита на популистките уйдурми, а не на реалната политика. След дъжд, качулка! – това е нейният вот, пък и по-лошо, поредната демагогска маневра, която се стреми не да промени генерално нещата, а да опази уюта на властниците. А къде са, това е най-интересното, тъй кресливите, шумни и категорични еколози, които вдигат шум до Бога за празни путаници, а изобщо не им се чува гласа, когато трябва да се заклеймят чудовищните безобразия! Аз съм писал за екоистерията и екодемагогията, а сега виждам, че съм бил прав, защото лобистките интереси и файдицата май движат действията им, а опазването на околната среда им е последна грижа, въпреки героичните пози, с които ни досаждат. Защото спомняте си каква гюрултия се вдигна около лифтовете на Витоша и в Банско, гюрултия, от която пострадаха националният туризъм и отдихът на хората, гюрултия, заради кокала, заради вкусната хапка, която някой се опитваше да докопа, а сега, когато гинем от жажда и сме затрупани от боклук, тези шумни герои се спотайват. Къде са еколозите, защо се спотайват, защо не заклеймят безобразията, защо не обяснят на народа какво се случва, има ли ги изобщо, няма ли ги! Това е поредният нашенски абсурд, в цяла Европа зелените просперират тъкмо заради безумията на неолибералната клика, а тук се спотайват, защото принадлежат на тъкмо тези среди май, защото не желаят да пожертват рахатлъка си или го няма келепира. Това би си помислил всеки несведущ, а дано ме опровергаят нашите еколози, от чиито действия, от чиято намеса имаме нужда всички в този момент, защото тъкмо тяхната реакция би детерминирала точните политически параметри на проблема. Проблемът инак си е политически, досещаме се за това и без санкцията на зелените и въпреки шашармите на властниците, политиката, лошата политика, ни доведе дотук! Но не поумняхме, когато гръм удари, наместо да се стреснем, за да излезем от батака, замисляме нови уйдурми, умножаваме проблемите си, наместо да ги преодолеем…

Източник: delnik.net

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!