Facebook

Изложба на музея в „Зора“, лекция за една съдбовна за ямболци война

Ямбол, 14.02.2020 г.

Изложбата на РИМ-Ямбол „Далеч от родината, с мисъл за Ямбол“ вчера беше представена в читалище „Зора“. Това е последната изложба на музея, посветена на 140 г. от голямото преселение на българи от югоизточните ни земи след Руско-турската война от 1828-29 г. За пръв път се показва извън музейните зали, но музеят тепърва ще представя в различни райони на Ямбол свои изложби – една добра практика, съществувала през годините.

Изложбата беше презентирана от музейният специалист Христина Женкова, автор на експозицията, художественото оформление е на Таня Косева. Акцентът в лекцията беше поставен върху Руско-турската война от 1828-29 г. Познанията за нея сред широката публика са нищожни, макар да е оказала огромно въздействие върху българите от югоизточните земи и в частност от Ямболския край. Не случайно Христина Женкова използва сравнението, че тази война за българите е „като една семейна тайна – когато се случва нещото, то се знае, коментира се, но с течение на времето се налага едно табу, забрана и във вековете подробностите се изтриват“. Изложбата е в памет на събитието, в памет на хилядите семейства от Ямбол и околните села, повечето анонимни, но принудени след тази война да напуснат родното място.

Войната е известна като „войната на Дибич Забалкански“ на името фелдмаршал Иван Иванович Дибич – руски пълководец от германски произход, известна е и като „голямото Московско“, заради изселването на българите във Влахия, Молдова и Бесарабия, тя е голямата болка и рана за всеки един потомък на изселилите се.

Войната започва Турция, поводът е формален. Той е подкрепата от Великите сили на Гръцкото въстание от 1821 г., в което участват и много българи. Целите на Русия са геополитически- Кавказ и засилване влияние на Балканите.

Самата война е изпълнена с много грешки от двете страни още със започването си. Слабо подготвена турска армия, подценяване на противника от страна на руснаците, неудобно е мястото от където влизат. Руските успехи, извоювани с цената на много жертви, са несигурни. Ххиляди умират от разпространяващата се тогава чумна епидемия. През цялата война руснаците не могат да превземат Шумен, дори и ген. Дибич да стига Одрин. Войната завършва в Одрин със сключване на Одринския мир на 14 септември 1829 г. Доскоро е омаловажаван и подценяван един съществен факт – подкрепата на руснаците от страна на българите, вкл. при преминаването през труднодостъпни места, с провизии. Въпреки нежеланието от страна на руската империя да се събере доброволно българско опълчение, още в началото на войната се сформират отряди начело с Георги Мамарчев от Котел и Панайот Фокияно от Сливен. Руснаците съзнателно не допускат в отрядите да се включат хора от Българско – грешка, която ще поправят по време на Освободителната война от 1877/78 г.

Нашите предци от Ямбол и Сливен играят решаваща роля при овладяването на тези два града, организирайки въстания – до степен, че за известно време двата града остават свободни. В Ямбол в продължение на 30 дни няма турско население, българите успяват да влязат в складовете на Халил паша, да се снабдят с оръжие и голяма част от това оръжие предоставят на руската армия, която влиза в Ямбол в края на юли- началото на август 1828 г. Това обаче е за кратко. На 14 септември 1829 г. се сключва Одринският мирен договор, руснаците признават, че са ползвали помощта на българите, но в нито една точка на мирния договор не става въпрос за българското население. Гонейки имперските си интереси, руската армия предпочита да се съобрази с желанието на западноевропейските сили българите да останат под властта на Османската империя, а да се даде автономия на гърците и сърбите. Дълго се помнят думите на ген. Дибич: „Българи стойте, мирно, че ще обърна топовете и ще ви избия.” Император Николай Първи и руския елит предпочитат по-изгодното за Русия – запазване на Империята и владеенето й над българите. Същевременно се предприемат действия за преселението на десетки хиляди българи на север от Дунав.

В тези драматични месеци българското общество в Ямбол, Сливен и други селища от югоизточно българските земи преживяват жестока драма. Една част се поддават на призива да се изселят – договорът им го позволява, други са против. Така се стига до една от най- големите болки на българите – най- масовото преселение от това време. Регистрираните са над 140 хил. души. Но истинската бройка е много по-голяма, тъй като много семейства успяват да избегнат наложения заради чумата карантинен контрол, минават през неконтролирани места и цифрата вероятно е над 200 хиляди.

След войната само в Бесарабия се заселват около 70 хил. българи, където се основават и нови селища- Пандъкли, Кортен, Твърдица и др. В Болград се създават две компактни махали – Ямболска и Сливенска махала.

От Ямбол тръгват 7 хил. души – занаятчии, търговци, свещеници, учители -елитът на Ямбол. В официална турска заповед се посочва, че само 25 български къщи в Каргона са останали заселени. Този демографски вакуум по-късно се запълва чрез вътрешна миграция- хора от Новозагорско, Старозагорско и от Чирпанско се заселват тук.

Българските семейства, които тръгват с войските на Дибич, са многолюдни, раждат се много деца, трудолюбиви са и за кратко време превръщат степите в обработваеми земи с житни култури, градини и лозя. Голяма част от българите се заселват и във Влашко и Молдова- Браила, Галац, Плоещ, Букурещ.

В Бесарабия обаче се няколко неплодородни години и някои от преселниците решават да се върнат обратно. Те нямат сили да стигнат до родните си места и се заселват във Варненско и в Девненско.

Акцентът на изложбата е за дарителските жестове на ямболската емиграция от 30-те години на 19 в., жестовете, които те правят за училищното, образователното и благотворително развитие на българите от местата, от където са се изселили. Изпращат се книги за училищата в Ямбол и околностите, спомоществуватели са на книги, списания и вестници, правят се благотворителни акции за подпомагане на ученици и студенти. Тайно подпомагат национално-освободителни борби на ямболци.

Христина Женкова представи няколко от най-видните фамилии на преселници от Ямбол, включени в изложбата. На първо място фамилията Попович – Константин, Васил, Олга и Матилда, за които Захари Стоянов пише, че това е „аристократичната фамилия на българите“, а Матилда Попович е първата българска актриса. Фамилията Иван Параскевови – първообразът на националното знаме е изработено от 16-годишната му дъщеря Стилияна, Иван Параскевов е сред основателите на Българското книжовно дружество – бъдещата БАН. Фамилията Янкови – Елена Янкова съхранява 333 народни песни, дъщерята Кина е народна певица и 30 от песните са нотирани. От Ямболския край има ученици в Болградската гимназия, опълченци. Александър Малинов – българският министър-председател, който ще подпише указа за Независимостта на България, също е с ямболско потекло.

Източник: delnik.net

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!